![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Пък и Аарън още живееше в апартамента на горния етаж, а и двамата много го обичаха. Не минаваше ден, без да пият кафе с него и да си побъбрят. Той не спомена повече за никакви необясними инциденти.
През последните седмици на септември захладня. Често оставаха вечер в къщата на Първа улица, след като работниците си тръгнеха. Пиеха вино на масата от ковано желязо и се наслаждаваха на залеза.
Последният светлик на слънцето винаги се отразяваше във високите прозорци на таванския етаж и позлатяваше стъклата.
Беше великолепно. Бугенвилията бе омайваща с пурпурните си цветове.
Всяка завършена стая, всяка боядисана част от перилата ги изпълваше с радост и с мечти за бъдещето.
Междувременно Беатрис и Лили Мейфеър бяха говорили с Роуан за тържествена венчавка в църквата «Успение Богородично». Очевидно завещанието изискваше католическа церемония. Стана ясно и че за щастието и доволството на целия род всичко ще е изключително пищно. Роуан накрая се предаде, но не изглеждаше недоволна.
Майкъл тайно ликуваше.
Беше по-развълнуван, отколкото можеше да признае. Не се беше надявал на нещо толкова прекрасно, толкова традиционно. Разбира се, жената решаваше, а той не искаше да и? оказва натиск. Но само като си помислеше - пищна сватба в старата църква, където бе служил като иподякон.
Когато дните захладняха още повече и настъпи красивият и ароматен октомври, Майкъл внезапно осъзна, че съвсем скоро ще прекарат първата си Коледа заедно, и то в тази къща. Представяше си украсеното дръвче в огромния салон. Щеше да е великолепно, а леля Вив най-сетне щеше да свикне с новия си дом. Тя още мрънкаше за старите си вещи и той все обещаваше да иде някой ден до Сан Франциско да ги вземе, но знаеше, че тук и? е добре. Тя също бе харесала семейство Мейфеър.
Да, Коледа. Винаги си я бе представял точно така. Във великолепна къща, с разкошно дърво и огън в мраморната камина.
Коледа.
Но тази мисъл неизбежно събуди спомена за Лашър в църквата. Да, Лашър, в осветената от свещи църква, изпълнена с аромат на борови иглички. И малкият Исус, който се усмихваше в яслата.
Защо Лашър го бе гледал така приветливо в онзи отдавна отминал ден, а после бе изчезнал зад олтара?
Защо се бе случило всичко това? Защо?
Може би никога нямаше да узнае. Може би някак бе изпълнил мисията, заради която го бяха върнали към живота. Може би не бе имал друга мисия, освен да обича Роуан и да живеят щастливо в тази къща.
Но знаеше, че не може да е толкова просто. Щеше да е чудо, ако щастието им траеше вечно. Чудо, както създаването на медицинския център щеше да е чудо и това, че Роуан искаше бебе, че къщата скоро щеше да е тяхна… и като това да видиш призрак, който се взира в теб от олтара на църквата или изпод някое голо миртово дърво в прохладна нощ.
Трийсет и девет
«Е, добре, какво следва сега», помисли си Роуан. Може би годеж? Беше ходила на чай с Лили, на обяд с Беатрис и на лека вечеря със Сесилия в «Антоан». Имаше и парти у Лорън, в красивата стара къща на Еспланада авеню.
Сега следваше Метаир - къщата на Кортланд, както все още я наричаха, въпреки че беше вече дом на Джифорд, Райън, и техния най-малък син Пиърс.
Ясният октомврийски ден беше перфектен за градинско парти. Събраха се около двеста души.
Нямаше значение, че сватбата беше само след десет дни, на първи ноември, на Вси светии. Дотогава Мейфеър щяха да организират пак някое събиране на чай, чийто час и дата щяха да бъдат уговорени по-късно.
- Не ни трябват поводи да се събираме! - каза Клеър Мейфеър. - Скъпа, нямаш представа откога чакаме да дойде това време.
Те сновяха по моравата под малките, спретнато подрязани магнолии и из разкошните стаи с ниски тавани в тухлената къща стил Уилямсбърг. Тъмнокосата Ан-Мари, болезнено честна жена, която сега като че бе изцяло погълната от плановете на Роуан за медицински център, я представи на хората, които бе видяла на погребението, и на още много, които виждаше за първи път.
Аарън беше описал доста добре Метаир като американско предградие. Все едно бяха в Бевърли Хилс или в Шърман Оукс в Хюстън. Само дето небето тук бе сияйно като никъде другаде, освен, разбира се, на Карибите. Старите дървета до тротоарите бяха също толкова достолепни като тези в Гардън Дистрикт.
Но самата къща беше типична за елитните предградия с нейните филаделфийски антики от осемнайсети век и огромни килими. Всичките семейни портрети бяха в красиви рамки и подходящо осветени. Мекият, предразполагащ звук на саксофона на Кени Джи се лееше от скритите в белите стени тонколони.