Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Тя се обади отново, когато камерата започна да навлиза във вертикалната тръба, достигайки пак петдесетия сантиметър, после шестдесетия сантиметър. От седемдесетия сантиметър премина към придвижване с по един сантиметър. Болд усещаше как напрежението го стяга с всеки изминат сантиметър. Лофгрийн се заинтересува за кондензацията, а тя му отвърна:
— Ситуацията е по-добра. Получавам много ясна картина… Спирам на осемдесет и петия сантиметър.
— Какво виждаш?
— Придвижвам се до осемдесет и шестия сантиметър… Осемдесет и седмия… Така… Добре… — Напрежението й беше явно. — Улавям леко, отразяващо светлината черно изображение. Така… Така… Това е чуждо тяло. Повтарям — тя направо крещеше в микрофона на уоки-токито си, — чуждо тяло запушва тръбата. Черна пластмаса. — Болд усети главата си да пламва. Тя продължи: — Ще се приближа още малко: на осемдесет и осем сантиметра. Разбрано?
— Осемдесет и осем сантиметра — потвърди Лофгрийн.
— Може да изпратим един от сапьорите да погледне на място. Имам гумено уплътнение, което ще удържи това чуждо тяло да не мърда. Сигурно то е детонаторът.
— Аз отдавна се сетих за това — възкликна Лофгрийн с поглед към Болд. — За какво иначе ми плащат големи пари?
Шегата беше горчива, помисли си Болд, заплащането беше мизерно.
— После какво ще правим? — попита той.
— Изпращаме сапьора да погледне и после ще опитаме да неутрализираме. Насреща ни е отдушник с височина пет метра и диаметър десет сантиметра, пълен с хиперголично гориво. Направо си имаме работа с космическия кораб „Аполо“. Ако объркаме конците… — И той не довърши изречението. — Ще трябва да евакуираме още хора от околните къщи. Не съм очаквал такова огромно количество, Лу.
Болд усети как краката му се подкосяват и прошепна:
— Семейството ми беше там. Лиз, децата…
Половин час се изниза страшно бавно. Сапьорът потвърди наличието на детонатор. На покрива беше качен уред за комбинирано — мокро и сухо всмукване — напрежението, трупало се в главните действащи лица, изпълни въздуха, след като се пристъпи към операцията, която предвиждаше умишлено разкъсване на горната мембрана и внимателно изсмукване на съдържимото в отдушника.
Един от помощниците на Лофгрийн дойде при него и му съобщи нещо настрани и с толкова тих глас, че Болд не успя да долови нищо. Лофгрийн се приближи до него и изрече гордо:
— Сребристи и сини памучни нишки.
— Какво?
— Прибрахме няколко нишки от прозорците, които разбрахме, че е почистил. Спомняш ли си онези нишки, които открихме край отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“? Бяха много кални, не се изпраха добре и не можахме да видим цвета им, но с помощта на призматичния светлинен микроскоп за поляризирана светлина установихме, че представляват смес от памук и синтетика. Миналия път изключих вероятността за миене на прозорци, тъй като памукът залепва за прозорците. С вестникарска хартия също става, макар и да е грозно, но в нея няма памук. Но този човек е мил прозорците — Лиз го е видяла. А смес от памук и синтетика е много по-добър вариант, отколкото чистият памук. Сребристосиньо парче плат или кърпа, това говори ли ти нещо?
— Сребристо и синьо. Цветовете на „Сийхоукс“ — отвърна Болд.
Футболният отбор на Сиатъл — пълен неудачник.
— Бинго — възкликна Лофгрийн. — И доколкото знам, ние не продаваме хавлиени кърпи на любимия отбор със стотици, както го правят, да кажем, в Питсбърг.
— Не следя развитието на „Сийхоукс“ — призна си Болд, мислейки си, че ако го попитаха за развитието на Чарлз Мингъс, Скот Хамилтън, Лайънъл Хамптън, Оскар Питърсън, щеше да ги залее с информация, но не и за „Сийхоукс“.
— Казвам ти, Лу — това е невероятна улика.
— Сребристосини хавлии — промърмори Болд, сърцето му биеше лудо, а очите му напрегнато следяха маневрите на покрива.
— Точно така. — И Лофгрийн продължи: — Магазини? Специализирани за спортни облекла, униформени — за цели тимове? Не знам… Откъде, по дяволите, да знам. Това е твоя задача.
Болд не каза нищо, в мислите му се беше настанила картината на обхванатата от пламъци негова къща. Хавлиите бяха най-малкото, което го интересуваше в момента.
— Тези нишки ще бъдат мостри, сержант. Ще ги сравняваме с всички подобни доказателства, които ти ще ни осигуриш. Разбра ли?
— Ще проверим микробуса и фургона на Никълъс Хол отново, този път за сребристосини хавлии или спортни униформени облекла, или фланелки — избъбри Болд, загледан към къщата.