Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Лоркин сви рамене.
— Така или иначе го правя — призна той. — Ако не за твоята безопасност, то за моята и на Тивара. И…
Кралицата вдигна ръка, за да го накара да замълчи. Звуците в стаята внезапно се завърнаха и Тивара се присъедини към тях.
— Лоркин тъкмо ми казваше, че може да изцели умората ни — каза тя на Савара. — Това ще ти даде предимство в битката, ако умът ти е остър и отпочинал.
Кралицата повдигна вежди.
— Да, така е.
— Но дали е правилно? — намеси се друг глас. Лоркин се обърна и видя Говорителката Лана. Тя изглеждаше смутена, но и решителна. — Остават само няколко часа до финалната битка, можеш ли да си позволиш да се довериш на някой, който не е роден Изменник?
Тивара се обърна да погледне свирепо жената, но Лоркин я хвана за ръката.
— Тя е права.
Савара кимна.
— Така е. И е абсолютно ненужно. След като Халана успя да научи всичко възможно за лечителството от Калия, двете с нея проведохме някои експерименти. — Лицето й се изкриви болезнено. — Преди няколко дни тя успя да открие как да изцелява умората. — Кралицата изпъна гръб и се обърна към Лоркин. — Но след като нея вече я няма, ще приема предложението ти. Ползата от него си заслужава, а ако доверието ми към теб се окаже лош избор, мястото ми може да бъде заето от подготвени хора. — Погледът й се отмести към нещо зад гърба му. — Идва поредният пратеник.
Лоркин се обърна и видя един изморен мъж, който си проправяше път към него, и го разпозна.
— Ивар! — възкликна той.
Мъжът се ухили.
— Лоркин. Надявах се да те видя поне още веднъж. — Той се обърна към кралицата и притисна длан към сърцето си. — Ашаките се събират на пътя към двореца и изглеждат готови за нападение.
Очите на Савара леко се разшириха и тя изпъна гръб.
— Време е. — Тя огледа стаята. — Съберете всички пред портата. Ще кажа няколко думи, след което… ще се изправим срещу враговете.
Лилия вървеше след шестия поред водач. Човекът я поведе през една задръстена малка уличка, която минаваше покрай няколко малки магазини, след това през друга, по-спретната, между две високи сгради. Уличката бе доста мрачна и тя се опита да не потрепне под погледите на група мъже, които се бяха облегнали на стените. Беше облякла протрити слугински дрехи и сигурно изглеждаше изморена, нервна и уязвима, както се и чувстваше.
Пътуването й бе започнало преди зазоряване. Водачите я бяха превели през целия град, през всички основни райони. В началото по улиците се виждаха съвсем малко хора, после само прислужници и работници, които трябваше да започнат от ранна утрин. Постепенно градските улици се изпълниха с народ.
Макар да бяха минали само няколко часа, тя имаше чувството, че са много повече. Лилия очакваше с нетърпение края на пътешествието си. Искаше размяната да е приключила. Но въпреки това се страхуваше да се изправи срещу него.
Беше будувала през по-голямата част от нощта и си представяше всички възможни начини нещата да се объркат. На няколко пъти беше заспивала и се събуждаше стресната от сънищата, в които Аний я зовеше, но не можеше да чуе отговора й. Сънищата я накараха да настръхне и тя си спомни за разговора, който бяха провели предишната вечер с Ротан, Гол и Джона.
„Сония веднъж убила ичани с лечителската си сила — й беше казал Ротан. — Той я обгърнал с щита си, защото я смятал за твърде слаба и не осъзнал, че лечителската й сила може да проникне през естествената бариера на тялото. Тя спряла сърцето му. Но ще е по-добре да не убиваш Скелин, дори той да успее да избяга, защото така ще имаме възможността да го хванем и да открием кои са съюзниците и източниците му. Но ако нямаш друг избор…“
За да убие с лечителска магия, Лилия трябваше да докосне кожата на Скелин и да има време да проникне в него с ума си. Ако той я усетеше, щеше да я отблъсне с лекота. Ичаните не знаеха нищо за лечителската магия, а Скелин я познаваше. Щеше да прояви подозрителност към всеки неин опит да го докосне, в случай че реши да използва черна магия.
„Не. Моят план е по-добър. Не много по-добър, а и трябва да пренебрегна факта, че нямам представа дали ще се получи“.
Собственият й щит щеше да й навлече присмеха на всеки новак, но не заради слабостта му. Беше й нужно доста време, за да свикне да не прикрива използването на магия, давайки възможност на Ротан да я усеща. Магьосникът се намираше някъде в центъра на града. Той предположи, че ако го забележат из града, хората на Скелин ще се досетят, че може да проследява Лиля, затова реши да изчака заедно с Гол, докато тя не им подскаже, че ще се срещне със Скелин. Тогава той щеше да се приближи, без да привлича внимание, така че ако нещо се обърка, да стигне навреме до нея, за да й помогне.