Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Това е тамплиерски знак — каза Марк. — Виждал съм подобна гравюра в нашето абатство.
— Но защо е тук? — попита Малоун.
— Каталонците, които живеели тук през четиринайсети век, не обичали френския крал. Отношението към тамплиерите по тези земи било добронамерено, дори след чистката. Ето защо избрали това място за убежище.
Масивните стени се издигаха към кръглия таван. От фреските не бе останала нито следа. Водата, процеждаща се през скалите, отдавна бе заличила всичко.
— Прилича на пещера — каза Стефани.
— По-скоро на крепост — отбеляза Касиопея. — Нищо чудно да е било последната защита на абатството.
Малоун си мислеше същото.
— Има обаче един проблем. — И той посочи към мрачните стени. — Няма друг изход.
Нещо привлече вниманието му. Приближи се към една от стените, почти изцяло потънала в сянка, и се взря. Останалите също се приближиха. На два-три метра височина забелязаха очертанията на букви, грубо издялани в сивия камък.
— P, R, N, V, I, R — прочете той.
— Не, има още — каза Касиопея. — Още едно I, може би Е и като че ли още едно R.
Той се напрегна да разчете написаното.
PRIER EN VENIR
Мислите на Малоун запрепускаха. Спомни си думите в средата на надгробната плоча на Мари д’Отпул. REDDIS REGIS CELLIS ARCIS, както и казаното от Кларидън в Авиньон.
Reddis означава да върнеш нещо, да възстановиш нещо, взето преди време. Regis произлиза от rex, което означава крал. Cella ще рече хранилище. Arcis произлиза от arx — твърдина, крепост, цитадела.
По онова време думите му се бяха сторили безсмислени. Вероятно е трябвало да ги подреди другояче.
Хранилище, крепост, възстановявам нещо взето, крал.
С няколко предлога посланието можеше да звучи и така: В едно хранилище в крепостта възстановете нещо, взето от краля.
Ами стрелата, пресичаща надгробната плоча по средата между думите, започвайки в горната част с буквите p-s и завършвайки с præ-cum.
Præ-cum. Латинското за „моли се да дойде“.
Той отново впи поглед в буквите, издялани в скалата.
„Моли се да дойде“ на френски.
Усмихна се и сподели с останалите мислите си.
— Абат Бигу е бил доста хитър, признавам.
— Стрелата върху плочата — каза Марк — също трябва да е от значение. Точно в средата е, върху изпъкналата част.
Всички сетива на Малоун бяха нащрек. Прехвърляше в съзнанието си информацията, когато изведнъж забеляза пода. Повечето плочи бяха изкъртени, малкото останали бяха изпочупени и напукани, но той установи някаква схема. Поредицата от правоъгълници, обрамчени с тънка линия, продължаваше от предната до задната част и от ляво на дясно.
Започна да брои. В един от правоъгълниците имаше седем плочи в едната посока и девет надолу. В другите беше същото.
— Подът е нареден в схемата седем-девет — заяви той.
Марк и Хенрик се приближиха към олтара, броейки плочите.
— От задната врата до олтара също има девет плочи — каза Марк.
— А напречно са седем — каза Стефани, която тъкмо бе открила последния правоъгълник покрай външната стена.
— Добре, изглежда, сме на правилното място — каза Малоун. Отново си представи надгробната плоча. Моли се да дойде. Погледна думите на френски, издълбани в камъка, и после пода. Пчелите продължаваха да жужат край олтара.
— Хайде да вземем фенерчетата и генератора. Трябва да виждаме какво правим.
— Мисля, че трябва да останем за през нощта — добави Касиопея. — Най-близката странноприемница е в Елн, на около петдесет километра. Ще трябва да преспим тук.
— Имаме ли припаси? — попита Малоун.
— Можем да си купим каквото ни трябва — отвърна тя. — Елн е относително голям град. Можем да купим всичко необходимо, без да привличаме внимание. Но не ми се иска да си тръгваме.
Ясно беше, че никой не иска. Бяха обзети от въодушевление. Загадката вече не бе някаква невъзможна за разшифроване абстрактна концепция. Отговорът явно беше някъде тук. И противно на това, което Малоун бе казал на Касиопея вчера, той искаше да го открие.
— Аз ще отида — каза Джефри. — Вие трябва да решите каква ще бъде следващата ви стъпка.
— Оценяваме жеста ти — отвърна Торвалдсен.
Касиопея бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.