Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— А теб кой те направи отговорник? — попита Касиопея.
— Аз — заяви Торвалдсен. — Марк познава планината. Говори езика. Нека отидат двамата с брата.
— Е, щом е така — отвърна Касиопея, — вървете.
Марк вървеше напред. Двамата с Джефри минаха през селската порта и се озоваха на малък сенчест площад. Джефри носеше раницата с книгите, така че приличаха на туристи, излезли на следобедна разходка. Над черните плочи на покривите кръжаха гълъби, борейки се с порива на вятъра, който свиреше в пукнатините и гонеше облаците на север към планината. В средата на площада ромолеше позеленял от времето фонтан. Наоколо нямаше жива душа.
От площада излизаше добре поддържана калдъръмена уличка, обляна в слънчеви петна. Потрепването на копита извести появата на мършав козел, който изчезна в друга уличка. Марк се усмихна.
И тук, подобно на други селца в областта, времето сякаш беше спряло.
Единствено в църквата в дъното на площада се долавяше някакъв спомен за отминала слава. Няколко широки стръмни стъпала водеха до римската порта. Самата сграда обаче беше по-скоро в готически стил. Камбанарията и имаше странна осмоъгълна форма, която веднага привлече вниманието на Марк. Не си спомняше да е виждал подобна църква в района. Големината на сградата говореше за изгубено величие и благосъстояние.
— Странно, че в такова малко селце има толкова внушителна църква — отбеляза Джефри.
— Виждал съм подобни църкви. Преди петстотин години това място е било процъфтяващ търговски център. Така че църквата е била задължителна.
Отнякъде се появи млада жена с осеяно с лунички лице. Тя се усмихна и влезе в малък смесен магазин. Сградата до него приличаше на поща. Марк се замисли за странната приумица на съдбата, опазила Свети Агулус от сарацините, испанците, французите и Албигойските войни.
— Да започнем оттук — предложи той, посочвайки църквата. — Местният свещеник може да се окаже полезен.
Влязоха вътре. Таванът бе яркосин, изпъстрен със звезди. Никакви статуи не красяха обикновените каменни стени. Над семплия олтар висеше дървен кръст. Подът бе покрит с протрити дъски, широки половин метър, които проскърцваха при всяка стъпка. Вероятно бяха от дърветата, изсечени от околните вековни гори. Докато църквата в Рен бе оживена, тук цареше неестествена тишина.
Марк забеляза интереса, с който Джефри разглежда тавана. Досещаше се какво си мисли. През последните дни от живота си магистърът бе носил синя мантия, изпъстрена със златни звезди.
— Дали е съвпадение? — попита Джефри.
— Съмнявам се.
От сенките край олтара изникна възрастен мъж. Широкото му кафяво расо не прикриваше прегърбените му рамене. Пристъпваше с конвулсивна, приведена походка, която напомни на Марк за кукла на конци.
— Вие ли сте абатът? — попита той на френски.
— Oui, мосю.
— Как се казва тази църква?
— Параклис „Свети Агулус“.
Марк проследи с поглед как Джефри се отправя към първите скамейки пред олтара.
— Доста е тихо.
— Живеещите тук са саможиви. Мястото наистина е спокойно.
— Откога сте абат?
— О, от много години. Като че ли никой друг не иска да служи тук. Но на мен ми харесва.
Марк си припомни какво беше чел.
— Това място някога било убежище на испанските разбойници, нали? Промъквали се в Испания, тероризирали местните жители, обирали фермите им и се връщали през планините, в безопасност тук, във Франция.
— За да ограбват Испания, е трябвало да живеят във Франция — кимна свещеникът. — Но не са докоснали французин. Било е много отдавна.
Марк продължи да разглежда аскетичната църква. Нищо не подсказваше, че сградата крие велика тайна.
— Абате — каза той, — чували ли сте някога името Беранже Сониер?
Старецът се замисли за момент и поклати глава.
— А някой в селото споменавал ли е това име?
— Нямам навик да подслушвам разговорите на енориашите си.
— Не намеквам, че го правите. Просто питам дали си спомняте да сте го чували.
Той отново поклати глава.
— А кога е построена църквата?
— През 1732 година. Но основната сграда била издигната през тринайсети век. След това е достроявана. За съжаление от първите постройки не е останало нищо.
Старецът отклони поглед към Джефри, който продължаваше да крачи край олтара.
— Притеснява ли ви? — попита Марк.