Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Ще ти трябват пари.
Джефри взе парите и се усмихна.
— Направете ми списък, и ще се върна до залез-слънце.
58
Малоун освети с фенерчето каменните стени на църквата, търсейки други следи. Бяха разтоварили екипировката, която Касиопея беше донесла, и я бяха довлекли до абатството. Стефани и Касиопея бяха отвън и се мъчеха да я подредят. Хенрик беше предложил да намери дърва за огън. А Малоун и Марк се бяха върнали в църквата да огледат дали не са пропуснали нещо.
— Църквата отдавна е изоставена — каза Марк. — Поне от триста години според свещеника в градчето.
— Навремето явно е била внушителна.
— Този тип архитектура не е нещо необичайно. В целия район на Лангедок е имало подземни църкви. Във Вал близо до Каркасон се намира една от най-известните. В добро състояние е. Стенописите също. Всички църкви в района са с фрески. Такава е била модата. За съжаление благодарение на революцията твърде малка част от това изкуство се е запазила.
— Животът тук сигурно е бил доста труден.
— Монасите са аскети. Не са имали вестници, радио, телевизия, музика, театър. Само няколко книги и стенописите в църквата, които да ги разсейват.
Малоун продължи да се взира в тъмнината, която го заобикаляше, нарушавана единствено от гаснещата бледа светлина.
— Да приемем, че криптограмата в доклада на маршала е автентична — каза Марк. — Няма причина да смятаме обратното.
— Само дето маршалът е изчезнал малко след като е написал доклада.
— Винаги съм смятал, че този маршал е бил обсебен като Дьо Рокфор. Мисля, че е търсел съкровището. Сигурно е знаел историята за семейната тайна на Дьо Бланшфор. Тази информация, както и фактът, че абат Бигу може да е знаел тайната, е била част от Хрониките ни от векове. Сигурно е предполагал, че Бигу е оставил и двете криптограми и че те ще го отведат до Великата тайна. И тъй като е бил алчен, тръгнал да търси сам.
— Тогава защо е записал криптограмата?
— Какво значение има? Притежавал ключа, даден му от абат Жели. Никой друг няма и най-малка представа какво означава криптограмата. Тогава защо да не си напише доклада и да не покаже на магистъра, че работи по въпроса?
— По тази логика маршалът може да е убил Жели и просто да се е върнал и да е записал какво е станало след това, за да замаскира следите си.
— Напълно е възможно.
Малоун се приближи до буквите PRIER EN VIEN, издълбани в стената.
— Нищо друго не е оцеляло — промърмори той.
— Така е за съжаление. В църквата има доста ниши, в които вероятно е имало статуи. Заедно със стенописите църквата навремето явно е била доста богато украсена.
— А как тогава са оцелели тези три думи?
— Едва се разчитат.
— И добре, че е така — каза той и си помисли, че вероятно Бигу се е погрижил за това.
Отново си представи надгробната плоча на Мари дьо Бланшфор. Двувърхата стрела и думите præ-cum. Моли се да дойде. Той загледа пода и плочите, подредени по схемата седем-девет.
— Някога тук трябва да са били подредени скамейките, нали?
— Сигурно. Дървени. Но отдавна са изчезнали.
— Ако Сониер е научил шифъра на криптограмата от Жели или я е разгадал сам…
— Маршалът пише в доклада си, че Жели не се е доверявал на Сониер.
Малоун поклати глава.
— Възможно е маршалът отново да се опитва да ни подведе. Сониер, изглежда, е разбрал нещо, което маршалът не е знаел. Да предположим, че е открил Великата тайна. От това, което знаем, Сониер многократно се е връщал при нея. В Рен ти ми разказа как двамата с любовницата му напускали града и се връщали с камъни за тайника, който строял. Може да е идвал тук да тегли от частната си банка.
— По времето на Сониер пътуването би било лесно с влак.
— Следователно трябвало е хем да има достъп до скривалището, хем да запази местонахождението му в тайна.
Той отново погледна издяланите букви. PRIER EN VENIR. Моли се да дойде. После коленичи.
— Има логика, но какво виждаш оттам, което аз не виждам оттук? — попита Марк.
Той огледа църквата. Вътре нямаше нищо, освен олтара. Каменната плоча отгоре беше дебела около десетина сантиметра, поддържана от правоъгълна основа от гранитни блокове. Той преброи блоковете в един хоризонтален ред. Девет. След това преброи вертикалните. Седем. Прокара лъча на фенерчето по покритите с мъх камъни. Между блоковете все още си личаха дебели вълнообразни линии хоросан. Проследи няколко от тях с лъча и после го прокара нагоре по долната част на гранитната основа.