Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
И го видя. Сега вече разбра. Усмихна се. Моли се да дойде. Умно.
Дьо Рокфор не слушаше бръщолевенето на ковчежника. Говореше нещо за бюджета на абатството и за надвишени суми. Абатството се финансираше от дарения, възлизащи на милиони евро, които им бяха завещани отдавна и се пазеха фанатично, за да не изпадне орденът във финансови затруднения. Орденът почти изцяло се самоиздържаше. Земите, фермите и пекарната задоволяваха основните му нужди. Винарната и мандрата също. Имаха вода в такова изобилие, че дори я бяха прокарали до долината, бутилираха я и продаваха из цяла Франция. Естествено, много хранителни продукти и материали трябваше да се купуват, но приходите от продажбата на виното и на водата, наред с таксите от посетителите, бяха предостатъчни. Какви бяха тогава тези приказки за надвишени разходи?
— От пари ли имаме нужда? — прекъсна той ковчежника.
— Ни най-малко, магистре.
— Тогава защо ме занимаваш с това?
— Магистърът трябва да е информиран за всички финансови решения.
Този идиот беше прав. Макар че не искаше да го занимават с подобни неща, ковчежникът можеше да му бъде от полза.
— Изучавал ли си финансовата ни история?
Въпросът свари ковчежника неподготвен.
— Разбира се, магистре. Всички ковчежник е длъжен да я познава. В момента обучавам по-нискостоящите от мен.
— Какво е било богатството ни по време на чистката?
— Несметно. Орденът е притежавал над девет хиляди имения, но земята им е невъзможно да бъде оценена.
— А ликвидното ни богатство?
— Отново е трудно да се каже. Имали сме златни динари, византийски монети, златни флорини, драхми, марки, както и кюлчета сребро и злато. През 1306 година Дьо Моле пристигнал във Франция с дванайсет коня, натоварени с кюлчета сребро, чиято стойност никога не е била оценявана. Освен това не броим предметите, които сме пазели на съхранение.
Дьо Рокфор знаеше какво има предвид. Орденът въвел идеята за съхраняване на различни предмети — завещания, ценни документи, бижута и други лични вещи на богати хора. Репутацията му била безупречна и тази услуга процъфтявала из целия християнски свят, естествено, срещу заплащане.
— Предметите, които сме съхранявали — продължи ковчежникът, — били изгубени по време на чистката. Инвентарният списък бил в архива ни, който също бил изгубен. Но със сигурност мога да твърдя, че богатството ни би възлизало на милиарди евро в наши дни.
Беше чувал за отправилите се на юг каруци със слама, придружавани от четирима избрани братя и техния водач Жилбер дьо Бланшфор, който бил инструктиран да не казва на никого за скривалището. Дьо Бланшфор си беше свършил добре работата. Седемстотин години по-късно местонахождението на съкровището все още беше тайна.
Какво толкова ценно бе имало в каруците? Беше разсъждавал върху отговора на този въпрос цели трийсет години. Телефонът в дрехата му завибрира и го стресна. Най-сетне.
— Какво има, магистре? — попита ковчежникът.
— Сега ме остави — нареди Дьо Рокфор.
Мъжът стана, поклони се и излезе. Дьо Рокфор отвори телефона и каза:
— Надявам се да не ми губите времето.
— Нима истината би могла да бъде загуба на време?
Веднага разпозна гласа. Беше Джефри.
— И защо да вярвам на думите ти? — попита той.
— Защото сте мой магистър.
— Ти беше верен на предшественика ми.
— Докато беше жив, да. Но след смъртта му обетът към братството ме задължава да съм верен на този, който носи белите одежди.
— Дори да не харесваш този човек?
— Мисля, че и вие години наред правехте същото.
— И да се опиташ да нараниш магистъра си е част от твоята представа за вярност, така ли? — Още не беше забравил удара по слепоочието с дръжката на пистолета, преди Джефри и Марк Нел да напуснат абатството.
— Тази демонстрация бе необходима заради сенешала.
— Откъде се сдоби с този телефон?
— Предишният магистър ми го даде. Възнамерявахме да го ползваме по време на експедицията ни извън стените на абатството. Реших да го използвам за друго.
— Двамата с магистъра добре сте планирали нещата.
— За него беше важно да успеем. Изпрати дневника на Стефани Нел, за да я въвлече.
— Дневникът е безполезен.