Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Търся Великата тайна. И съвсем скоро ще я открия.
— Но на цената на два трупа.
— Мнозина са умрели заради убежденията ни — каза магистърът, повишавайки глас. — През първите два века от съществуването ни двайсет хиляди братя са жертвали живота си. Двама мъртви в днешни дни не са от значение.
— Човешкият живот има много по-голяма стойност сега, отколкото тогава.
Дьо Рокфор забеляза, че гласът на капелана се снижи.
— Не, стойността му е същата. Промяната е в нашата липса на преданост и самоотверженост.
— Сега не сме във война. Светите земи не са превзети от неверници. Опитваме се да открием нещо, което най-вероятно не съществува.
— Това е богохулство.
— Не, истината. И ти много го добре знаеш. Мислиш, че намирането на Великата тайна ще промени всичко, но грешиш. Все още е необходимо да воюваш за уважението на онези, които ти служат.
— Ако сторя обещаното, ще имам тяхното уважение.
— Добре ли си го обмислил? Нещата не са толкова прости. Последствията сега ще са много по-сериозни. Светът вече не е невеж и неграмотен. Предизвикателствата са много по-големи. За твое съжаление в нито един римски, гръцки или еврейски исторически източник не се споменава за Исус Христос. Както и в нито едно литературно произведение от онова време. За съществуването му се споменава само в Новия завет. И защо? Знаеш отговора много добре. Ако Исус изобщо е съществувал, той е проповядвал посланието си в затънтената Юдея. Никой не му обръщал внимание. Римляните не се интересували от него, стига да не подтиквал към бунт. А евреите се карали помежду си, което устройвало римляните. Исус дошъл и си отишъл. Не бил важен. И все пак днес той контролира съзнанието на милиарди. Християнството е най-разпространената религия в света. Във всяко едно отношение е Месията. Възкръсналият Бог. И никакво твое откритие не може да промени това.
— Ами ако открием костите му?
— Как ще разбереш, че костите са негови?
— А първите девет рицари как са го разбрали? Виж само какво са постигнали. Крале и кралици са се подчинявали на волята им. Как иначе можем да си обясним тази власт, освен чрез онова, което са знаели?
— Смяташ, че са споделили тези знания? И какво мислиш, че са направили. Показвали са костите на Христос на всеки крал, дарител, на всеки вярващ?
— Нямам представа какво са правили, но е имало ефект. Мъжете се надпреварвали да бъдат приети в ордена. Светските власти се мъчели да спечелят благосклонността му. Защо да не бъде отново така?
— Може. Но не по начина, който си избрал.
— Чувствам се оскърбен. След всичко, което сме направили за Църквата. Двайсет хиляди братя и шестима магистри са умрели за Исус Христос. Саможертвата на рицарите хоспиталиери не може да се сравнява с тяхната. И въпреки това не съществува нито един тамплиерски светец, но има множество канонизирани хоспиталиери. Искам да поправя тази несправедливост.
— Но как? — Капеланът не изчака отговора му. — Каквото е, не ще се промени.
Той отново се сети за бележката: „Отговорът е намерен“, както и за телефона в джоба си. „Ще се обадя с информация преди залез-слънце.“ Погали издутината на телефона в джоба на панталона си. Капеланът продължаваше да говори за търсенето на несъществуващото. Ройс Кларидън все още търсеше информация в архивите. В съзнанието му обаче се въртеше една мисъл. Защо не звънеше телефонът?
— Хенрик! — изкрещя Малоун. — Не мога да понеса повече.
Току-що бе изслушал обяснението на Марк, че руините на близкото абатство са собственост на Торвалдсен. Бяха паркирали сред дърветата на километър от Свети Агулус и чакаха.
— Котън, нямах никаква представа, че притежавам тази собственост.
— И ние би трябвало да ти повярваме? — попита Стефани.
— Не ме интересува дали ми вярвате, или не. Не знаех нищо за това допреди няколко минути.
— Тогава как си го обясняваш? — попита Малоун.
— Не си го обяснявам. Знам само, че дадох на Ларс сто и четирийсет хиляди долара назаем три месеца преди да умре. Така и не ми каза за какво му трябват, а и аз не го попитах.
— Дал си му толкова много пари, без да го попиташ за какво са му? — учуди се Стефани.
— Парите му трябваха и аз му ги дадох. Имах му доверие.
— Абатът в градчето твърди, че клиентът закупил развалините от местните власти. Те искали да се отърват от тях, а купувачите били малко, тъй като абатството е високо в планината и е в лошо състояние. Било продадено на търг тук, в Свети Агулус. — Марк се обърна към Торвалдсен. — Твоята оферта била най-висока. Свещеникът познавал баща ми и твърди, че той не е присъствал.