Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Какво търси?
Добър въпрос, помисли Марк.
— Може би се моли и иска да е близо до олтара.
Абатът се обърна към него.
— Не сте добър лъжец.
Марк осъзна, че старецът пред него е доста по-умен, отколкото изглежда.
— Защо не ми разкажете това, което искам да разбера?
— Много приличате на него.
Марк се опита да скрие изненадата си.
— Познавали сте баща ми?
— Идвал е доста пъти. Често си говорехме.
— Каза ли ви нещо?
Свещеникът поклати глава.
— Вие знаете по-добре.
— Известно ли ви е какво трябва да направя?
— Баща ви каза, че ако някога стигнете дотук, ще знаете най-добре какво трябва да се направи.
— Чухте ли, че е мъртъв?
— Разбира се. Казаха ми. Сам е отнел живота си.
— Не е сигурно.
— Нереално е да смятате така. Баща ви не беше щастлив. Дойде тук да търси нещо, но за съжаление не го откри. Беше обезсърчен. Не се изненадах, когато чух, че е отнел живота си. Тук нямаше покой за него.
— Говорили ли сте за това?
— Много пъти.
— Защо ме излъгахте, че не сте чували името Беранже Сониер?
— Не съм ви излъгал. Никога не съм го чувал.
— Баща ми не го ли е споменавал?
— Никога.
Беше изправен пред поредната загадка и усети, че започва да губи кураж. Джефри, който в момента се приближаваше към тях, също не изглеждаше особено доволен. Църквата явно не криеше никакви отговори и Марк попита:
— Ами абатството на Хилдемар, което той дал на Агулус през десети век? Останало ли е нещо от него?
— О, да, руините още съществуват. Нагоре в планината. Не е далеч.
— Вече не е ли абатство?
— Мили боже, не. Не е обитавано от триста години.
— Баща ми споменавал ли е това място?
— Ходи там много пъти, но така и не откри нищо. Само се обезсърчи още повече.
Трябваше да тръгват. Искаше обаче да разбере още нещо.
— Кой е собственик на развалините?
— Още преди години ги купиха. Един датчанин. Хенрик Торвалдсен.
Пета част
57
Абатство „Де Фонтен“, 11:40 ч.
Дьо Рокфор гледаше капелана на масата срещу него. Мъжът го чакаше, когато се завърна от Живор. Нямаше нищо против. След вчерашния им конфликт той също искаше да поговори с италианеца.
— Никога не си позволявай да ми се противопоставяш — заяви той. Притежаваше властта да го отстрани, ако според устава причиняваше безредие или представляваше по-скоро пречка, отколкото преимущество.
— Моята работа е да бъда твоята съвест. Капеланите са служили на магистрите още от Началото. — Намекваше, че евентуалното решение за отстраняването му трябва да бъде подкрепено от братството, което можеше да се окаже трудно, тъй като беше доста популярен. Дьо Рокфор леко отстъпи.
— Няма да ми се противопоставяш пред братята.
— Не съм се противопоставял. Просто отбелязах, че смъртта на двама братя тежи на съвестта на всички ни.
— А на моята не?
— Трябва да бъдеш внимателен.
Седяха зад затворената врата на стаята му, нежното бучене на водопада долиташе през отворения прозорец.
— Този подход не ни води доникъде.
— Не знам дали го съзнаваш, но смъртта на тези мъже подкопава властта ти. Братята вече говорят, а си магистър едва от няколко дни.
— Няма да търпя несъгласие.
На устните на капелана се появи тъжна, но спокойна усмивка.
— Говориш точно като човека, на когото се противопоставяше. Какво се е променило? Толкова ли ти е повлиял сенешалът?
— Той вече не е сенешал.
— За съжаление го познавам само с това име. Но ти очевидно знаеш повече.
Дьо Рокфор се замисли дали потайният венецианец е искрен. Бе дочул разни приказки и шпионите му бяха докладвали, че капеланът проявява жив интерес към действията на магистъра. Зачуди се дали този човек, който се представяше за негов приятел, няма задни мисли. В крайна сметка той самият бе постъпил по същия начин преди години.
Всъщност искаше да сподели дилемата си, да обясни случилото се, да разкаже какво знае и да потърси съвет, но смяташе, че ще е глупаво да се довери на когото и да било. Достатъчно бе, че Кларидън знаеше, но той поне не беше от ордена. Но с капелана нещата стояха другояче. Той можеше да се превърне в негов враг. Затова сподели само очевидното.