Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Единствената?
Илона изпъна гръб и потърка корема си със свободната си ръка.
– Може би си отглеждам мой собствен скандал, тъкмо навреме, за да ги разсея от твоя.
Лийша се опита да каже нещо, но от устата ѝ не излезе ни звук. Не отместваше поглед от майка си.
– Ти си...
– Повръщам като котка и цикълът ми не дойде – потвърди Илона. – Не мога да проумея как е възможно, но е факт.
– Напълно е възможно – каза Лийша. – Ти си само на четиресет и...
– Ей! – отряза я Илона. – Няма защо да се заяждаш. Не става дума за възрастта. Преди четвърт век вещицата Бруна – твоята свята учителка – ми каза, че ти си последната възможност на утробата ми. Оттогава не съм близвала чай от пом, нито съм карала мъжете да го вадят предварително, но нито едно яйце не кацна в полога. Смяташ ли да ми кажеш как изведнъж съм разцъфнала като цвете?
– Всичко е възможно – каза Лийша, – но ако трябва да гадая, бих казала, че причината е великозащитата.
– А?
– От близо година всички в Хралупата на дърваря живеят зад защита, която зарежда всичко с магия – обясни Лийша. – Дори хората, които не се бият, получават малко от нея, стават по-млади, по-силни...
– ...и по-плодовити – предположи Илона. Тя взе една бисквита, но ѝ се догади и я върна обратно на подноса. – Предполагам, че не е чак толкова зле. Брат ти или сестра ти могат да пълнят гащите в една люлка с твоето дете и да се гонят из градината.
Лийша се опита да си представи картинката, но това ѝ дойде в повече.
– Майко, трябва да попитам...
– Кой е таткото? – рече Илона. – Да ме изядрят, ако знам. През последните няколко години Гаред редовно ме боцка...
– Създателю, майко! – извика Лийша.
Илона не ѝ обърна никакво внимание и продължи:
– Но откакто тръгна да пази Защитения, изведнъж стана много религиозен. Не ме е докосвал, откакто ти ни хвана на пътя. – Тя въздъхна. – Предполагам, че може да е на баща ти, но Ърни вече не е мъжът, който беше. Ще се изумиш, ако тръгна да ти разказвам какво трябва да правя, за да го надървя достатъчно, че...
– Агрх! – Лийша затули ушите си с ръце.
– Какво? – тросна се Илона. – Ти не си ли градската билкарка? Работата ти не е ли да слушаш такива неща и да помагаш на хората?
– Да, но... – започна Лийша.
– Значи, всички останали са добри за теб, но не и собствената ти майка?
Лийша завъртя очи.
– Майко, никой не е идвал при мен с подобна история. Ами татко? Той има право да знае, че детето може да не е негово.
– Ха! – изсмя се Илона. – Ако това не е „тръгнала нощта да поучава тъмнината“, не знам кое е.
Лийша сви устни. Така си беше.
– Във всеки случай той знае – каза Илона.
Лийша примигна.
– Знае ли?
– Естествено! – сопна ѝ се майка ѝ. – Татко ти може да има много недостатъци, Лийша, но не е глупав. Знае, че не може да оре нивата както трябва, и си затваря очите, когато се погрижвам за това. – Тя ѝ намигна. – Макар че няколко пъти го хванах да гледа. Тогава нямаше нужда от помощ, за да го вдигне.
Лийша скри лице в шепите си.
– Създателю, просто ме вземи.
– Работата е там – каза Илона, – че Ърни няма нищо против, стига да не го разнасят навред.
– Като например ти при всеки удобен случай? – попита Лийша.
– Никога не правя такива неща! – отсече Илона. – С теб може и да говоря така, но ти си от семейството. Няма да тръгна да разправям на ония лъжеморалистки в Светата къща, че баща ти обича да...
– Добре! – Лийша предпочиташе да остави майка си да спечели спора, отколкото да продължи разговора. – Значи, не знаем кой е бащата на детето ти. Можем да избягаме заедно от града.
– Ядрото да ги вземе всичките – рече Илона. – Ние сме жените Пейпър. Градът просто ще трябва да свиква с нас.
Глава 16. Наследникът на демона
333 СЗ зима
– Извинете ме, господарке – каза Тариса, докато се опитваше за трети път да завърже гърба на роклята на Лийша. – Платът като че ли се е свил. Може би трябва да си изберете друга, а аз ще занеса тази на шивачките, за да я разпуснат малко.
Платът се е свил. Тариса, благословена да е, беше твърде дискретна дори за да каже на Лийша, че е напълняла, но всичко беше ясно като бял ден. Лицето, което я гледаше от огледалото, беше по-едро, същото се отнасяше и до бюста ѝ, който като че ли беше удвоил размерите си през последната седмица. Тамос му обръщаше повече внимание, но все още не беше направил връзката. Ала Тариса я гледаше многозначително и в крайчето на устата ѝ потрепваше усмивка.
– Ако обичаш.
Лийша влезе в съблекалнята и прокара ръка по корема си, докато се измъкваше от роклята. Все още беше достатъчно плосък, но това нямаше да трае дълго. Майка ѝ беше казала, че слухът бе започнал да се разпространява още преди седмици. Никой не се осмеляваше да ѝ го каже в очите, но в момента, в който коремът ѝ започнеше да се уголемява, никой нямаше да попречи на останалите съпруги да се тълпят около нея, а това със сигурност щеше да привлече вниманието на Тамос.