Бляскавият двор [bg]

Групата се разпръсна и осъзнах, че щяха да направят това да изглежда като дело на бандити, връхлетели да убият когото намерят, и да плячкосат всяко леснодостъпно злато.

– Сед­рик! – изпищях, когато двама мъже буквално го затеглиха към реката.

Елайъс ме зашлеви, явно по-дързък без бдителния поглед на Уо­рън.

– Тихо. – Помъкна ме обратно към колибата, а аз ритах и се борех с него през цялото време. Щом влязохме вътре, завърза ръцете и краката ми с въже за катерене и ме остави на пода. След като помисли за миг, върза и един стар парцал около устата ми. –Получаваш не по-малко от онова, кое­то заслужаваш – каза студено. – Можеше да имаш всичко – сега губиш всичко.

Изругах го през парцала, с кой­то бе запушена устата ми, но той само ми отправи онази вбесяваща самодоволна усмивка, преди да затвори вратата зад себе си. Моментално започнах да се боря с въжетата, но той беше затегнал възлите здраво. Спрях за миг, обзета от безсилен гняв, и тогава чух болезнения вик на Сед­рик в далечината. Трескаво поднових усилията си, като се гърчех и мятах. Ножът, с кой­то Сед­рик бе рязал бекона, беше на масата. Ако можех някак да се доближа до него...

Нож.

Аланзанският нож с дървесни мотиви, кой­то Сед­рик ми бе дал на кораба, беше затъкнат в колана ми, скрит в гънките на полата панталон. Носех го всеки ден най-вече по навик и го използвах от време на време. Сега върховете на пръстите ми едва успяха да го докоснат, когато посегнах към него. Още малко и щях да успея да го измъкна. Въжетата на китките ми бяха стегнати и почувст­вах как жулят кожата ми и се врязват в нея, докато ги опъвах. Най-пос­ле успях да измъкна ножа от колана, но го изпуснах. Претърколих се и го улових с ръка. Сега започна изнурителната задача да се опитам да срежа въжетата си от такъв неудобен ъгъл, тъй като ръцете ми бяха извити в грешната посока. Сед­рик не извика повече и тази ужасна тишина ме подтикна още по-силно. Най-сетне разхлабих въжетата дос­та­тъч­но, за да освободя ръцете си със собствени сили. След това беше лесно да срежа онези на глезените си и да измъкна парцала от устата си.

Скочих и затичах към вратата, надниквайки навън точно навреме да видя как Елайъс стоварва силен ритник върху нещо в реката, преди да си тръгне с едри крачки. Знаех какво трябваше да е онова „нещо“ и стомахът ми се преобърна. Други двама мъже унищожаваха и изпразваха улеите за промиване на пясък и също вече приключваха със задачите си. Елайъс им помаха да се приближат до оголената скала и изрече троснато някакви думи, кои­то не можах да чуя. Скоро всички се бяха скупчили в подножието на скалата, събираха падналото злато и дълбаеха с кирки близо до най-долния край точно както трескаво бързащи грабители биха направили с надежда да се сдобият с бърза плячка. Докато заобикаляха към задната страна на оголената скала, предприех хода си.