Бляскавият двор [bg]

Елайъс се нахвърли гневно върху Сед­рик:

– Ето какво се получава, когато те пусна да се приближиш до тези! Изобщо не биваше да се доближаваш до нищо от това. Едно изнежено градско момче няма защо да се мотае тук около истинската работа – смъртоносна работа за онези, твърде глупави, за да знаят какво правят!

Сед­рик пристъпи гневно нап­ред с юмруци, свити отстрани до тялото.

– Наистина знаех какво правя. Справих се идеално с всеки един от онези компоненти, а пос­ле ги проверих два пъти. Нямаше измъкнати халки. Нещо в експлозивите е било дефектно – точно като ремъците, кои­то ми донесе.

– Недей да ме обвиняваш за собствената си некадърност! – възкликна Елайъс.

– И не се дръж, сякаш не мога да видя този саботаж! – отвърна Сед­рик. – На контейнерите с експлозив, кои­то съединих, им нямаше нищо.

Разтривах главата си, все още съвземайки се от взрива. Спомените изплуваха бавно на преден план в ума ми.

– Но ти не сглоби всичките – казах. Всички се обър­наха към мен и аз посочих към Елайъс: – Когато донесе въжето, добави още експлозиви към купчината на Сед­рик.

– Остатъци, кои­то не бяха необходими в първата вълна – каза Елайъс. – По-безопасно е да ги държим на едно мяс­то, отколкото...

– Остатъци, кои­то не бяха сглобени от Сед­рик – прекъснах го. – Механиката им не ми е напъл­но ясна, но сигурно някой си е „поиграл“ с тях от­вът­ре, за да се смесят бавно и в крайна сметка да се възпламенят.

Уо­рън леко сложи длан върху ръката ми:

– Аделейд, трябва да си починеш. Онзи взрив ти се отрази по-тежко, отколкото си даваш сметка.

Отдръпнах се от него:

– Елайъс знаеше! Затова ме избута, когато понечих да се приближа до експлозивите. Избута всички. Знае­ше, че ще избухнат. Ако Съли не беше пристигнал, Сед­рик щеше да е точно там. – Задавих се за момент, неспособна да осмисля подобен ужасен изход. Пос­ле ме осени ново осъзнаване, когато срещнах погледа на Уо­рън: – А вие също сте знаели. Елайъс се обър­на към вас, когато Сед­рик тръгна. И се постарахте да задържите надалече и мен. Били сте посветен в това.

Сед­рик пристъпи нап­ред и застана между Уо­рън и мен.

– Каква е крайната ви цел? Защо ни изведохте тук? Това наистина ли беше някакъв сложен замисъл за отмъщение?

Няколко нагорещени мига увиснаха във въздуха, докато всички си отправяхме преценяващи погледи. Пос­ле Уо­рън кимна простичко и двама мъже се хвърлиха нап­ред и събориха Сед­рик на земята. Изпищях и пристъпих нап­ред, но Елайъс ме сграбчи. Съли също понечи да се притече на помощ, но Сед­рик, макар и нападнат, успя да повдигне глава и да извика:

– Върви, доведи помощ!

Съли се поколеба само за миг, преди да скочи отново на коня си. За човек на неговата възраст се движеше забележително бързо. От полза бе и фактът, че конят му можеше с лекота да надбяга Лизи. След броени секунди Съли вече препускаше с бясна скорост през златоносния участък.