Бляскавият двор [bg]

И изглеждаше, че мистерията щеше да про­дъл­жи още малко.

– Съжалявам – каза Мира. – Още не мога да ви съобщя. Но скоро.

– Толкова си жестока – повтори Тамзин.

Мира ме прегърна силно:

– Най-вече прос­то исках да дойда да се сбогувам с теб. Изглежда, вечно все това правим, нали?

Придърпах Тамзин в прегръдката ни:

– И винаги се събираме отново. Сигурна съм, че ще мога да се връщам в Кейп Триумф от време на време. И се надя­вам, че вие ще ми идвате на гости в Уестхейвън.

– Разбира се – каза Мира.

– Само ни кажи, когато се сдобиеш с истинска къща, в коя­то има дос­та­тъч­но легла –истински легла, не слама на пода – за всички – каза Тамзин. – И можеш да се обзаложиш, че веднага ще пристигнем.

Посмяхме се. И си поплакахме. Беше ми ясно, че групата от Уестхейвън се приготвяше да потегли, и реалността на онова, кое­то предстое­ше да се случи, ме връхлетя с всичка сила. Още едно пътуване. Още една сериозна промяна в живота ми.

– Ето те и теб, Аделейд. Излиза, че прос­то трябваше да потърся къде тук се леят най-много сълзи. Вие двете няма да повярвате колко сълзи се лееха в дома ѝ, когато се срещнахме най-нап­ред.

Сед­рик се приближи зад мен и аз се отдръпнах от Тамзин и Мира, за да мога да го прегърна. Пос­ле го тупнах леко с юмрук по ръката:

– Повечето от онези сълзи бяха по негова вина.

– И оттогава си лудо влюбена в мен.

Обърна се, когато се разнесе вик да се събираме, и изражението му стана сериозно. Пос­ледва нова поредица от сълзливи сбогувания с Тамзин и Мира, а пос­ле Сед­рик ме хвана за ръката: