Бляскавият двор [bg]

– Зарядите са изработени така, че да са дос­та­тъч­но силни да пробият скалата, но не и толкова мощни, че да съборят цялата тази конструкция. Въпреки това най-доб­ре е да стоим на разстояние, в случай че има падащи отломки.

Други мъже на земята правеха същото и аз хвърлих неспокоен поглед към Сед­рик. Той беше на отсрещната страна на оголената скала, срещу мен, но по-назад от мяс­тото, където се намирахме. Когато експлозивите бяха поставени, мъжете издърпаха халките, а пос­ле бързо се спуснаха по въжетата надолу. Част от мен очакваше нещо драматично – нап­ри­мер експлозивите да избухнат точно когато мъжете стигнат до земята. Но времето на смесването на компонентите бе изчислено така, че да осигури по-голяма безопасност, и мъжете вече бяха на сигурно мяс­то, когато върхът на оголената скала зрелищно експлодира.

Макар че знаех какво да очаквам, не можах да се сдържа и нададох лек вик на изненада. Около нас се разнесе гръмотевичен тътен, а земята се разтресе, когато ярко пробляснал огън близна цепнатината. Уо­рън ме дръпна към себе си и изпъна ръка, за да ме предпази, но нямаше нужда. Всъщност бяхме извън най-опасния радиус и посипалият се дъжд от едри камъни и отломки се задържа относително близо до самия зъбер. Когато димът се разнесе, видях проблясващи петънца на земята сред скалните отломки.

– Там има злато – казах.

Уо­рън се усмихна:

– От външните пластове на находището. Можем прос­то да отидем дотам и да го изкопаем с кирки по-късно, когато главната част от разкопаването приключи. Много по-лесно от промиването, а?

Понечих да отговоря, а пос­ле зърнах нещо с периферното си зрение. Обърнах се и видях една фигура, яхнала кон, да се приближава от онази страна на учас­тъка, намираща се срещу другата, коя­то водеше към града.

– Сед­рик – повиках го. – Там има някого.

Сед­рик се изправи и вдигна ръка към очите си да се предпази от слънцето. По лицето му се разля широка усмивка.

– Хей, Съли! – Сед­рик се отдръпна от задачата си и помаха на приближаващата фигура, коя­то също помаха в отговор.

Тогава почти едновременно се случиха няколко неща. Видях как Елайъс стрелва Уо­рън с въпросителен поглед. Нетърпелива да се запозная с прословутия съсед на Сед­рик, аз се отделих от Уо­рън и забързах след Сед­рик, идвайки много близо до мяс­тото, където бе работил на въжето. Елайъс дотича и ме сграбчи изотзад, буквално хвърляйки ме назад към Уо­рън, така че се ударих силно в земята и си прехапах езика.

– Хей – обадих се, изправяйки се с усилие на крака. – Какво ста...

Внезапно светът бе раздран. Предишната експлозия в цепнатината бе силна, но беше нищо в сравнение с този оглушителен рев. Гърмежите следваха един след друг. Запуших уши, но това не помогна много за заглушаване на звука. Земята се тресеше и аз отново паднах. Стълбове пушек се издигнаха във въздуха от купчината с екипировката и скоро оставиха зад себе си следа от черен дим.