Бляскавият двор [bg]

– Не и ако са направени както трябва. Щом компонентите бъдат свързани и сме готови, прос­то се дърпа една халка, коя­то кара горния бавно да изпълни долния. Измислено е така, че да става бавно, за да може човек да се измъкне.

– Аргус знае какво прави – каза Уо­рън и потупа другия мъж по гърба. – Разработвал е мина в Келардия, преди да дойде в Адория, и вече е наглеждал разкопаването на няколко златни жили тук.

Двама от мъжете започнаха да прикрепват ремъци и въжета и Сед­рик предложи да отиде с тях.

– Ти си стой на земята – каза Елайъс. – Имаме нужда от опитни катерачи, кои­то могат да се измъкнат навреме. Можеш да ни помогнеш, когато сме готови да изкопаем златото – и тогава можеш да падаш, както ти харесва.

Докато бяхме в дома на Уо­рън, бяхме споменали падането на Сед­рик, и Елайъс го беше приписал по-скоро на неопитността на Сед­рик, отколкото на дефектна екипировка. В мен се разпали гняв и понечих да кажа нещо, но Сед­рик положи успокояващо длан върху ръката ми.

– Имаме да водим по-важни битки – промърмори той.

– Елайъс – обади се Уо­рън с предупредителен тон.

Елайъс измери Сед­рик с поглед за няколко минути, явно обзет от нерешителност за нещо. Най-накрая каза неохотно:

– Ако искаш да помогнеш, можеш да съединиш следващия заряд експлозивни компоненти. Само да ги закрепиш. Не издърпвай халките. Нямаме нужда да избухват.

Компонентите бяха ясно отбелязани, един син и един червен, и Аргус ни показа как да съединим по доста засукан начин двете кутии, така че се наместиха с щракване една върху друга. Халката, коя­то ги възпираше да се смесят, беше закрепена стегнато между тях.

– Трудно е да се измъкне, но все пак внимавайте. Действайте бавно.

– Аз ще помогна – казах и понечих да коленича заедно със Сед­рик в тревата.

– В името на Урос, не – изпъшка Елайъс. – Току-що казах, че не ни е нужно да избухват. Това е мъжка работа, госпожице Бейли. Не шиене и кърпене.

Опрях ръце на хълбоците си:

– Наясно съм. И вече от седмици върша „мъжка работа“.

– Всъщност е по-добра в това, отколкото в шиенето и кърпенето – отбеляза Сед­рик с убийствено сериозно изражение.

Елайъс се обърна умоляващо към Уо­рън:

– Сър, моля ви.

– Елайъс, тя е много способна жена и ще направиш доб­ре да го приемеш – каза Уо­рън строго. Обърна се към мен: – Честно казано обаче, знам, че когато в такава изпълнена с подробности работа се намесят твърде много хора, положението наистина може да се усложни. Ще възразите ли ужасно, ако вместо това се възползвам от по-ранното ви гостоприемно предложение? Стори ми се, че усетих аромат на чай там, и сега не мога да спра да мисля за него.

Самодоволната усмивка на Елайъс почти ме подтикна да откажа. Миналия път им бях сервирала с готовност, но сега това ми се струваше като доказателство, че мога да върша единствено „женска работа“. Но запазих вежливото си изражение и се върнах в колибата, благодарна, че поне при това отскачане дотам не се налагаше да крия аланзански артефакти. Тази сутрин бях изразходила и пос­ледния си чай от листа на бодлива канела и щеше да ми се наложи да изтърпя унижението да помоля госпожа Маршъл за още. Не че така или иначе щях да сервирам такова нещо на Уо­рън. Вместо това използвах съвсем сносен черен чай, за кой­то Сед­рик бе похарчил доста щедра сума по време на едно неотдавнашно отскачане до града.