Бляскавият двор [bg]

– Не ме дръж в напрежение.

Той се приближи и ми подаде сутрешната ми чаша чай от листа от бодлива канела – още нещо, с чието приготвяне се беше наел, и малък метален предмет. Погледнах по-внимателно и видях, че е колие. Върху тясна верижка от свързани брънки имаше овална висулка от тънко стъкло с притиснато в средата ѝ цвете. Бях виждала преди тези притиснати изсушени цветя; точно сега бяха на мода в Адория. Вдигнах го към светлината и осъзнах какво беше цветето.

– Сладък бъз – казах възхитено. –Точно като цветчетата от венчавката ни.

– Това е цветче от венчавката ни. Понеже засега още не можеш да носиш пръстен, го запазих, за да имаш някакъв знак.

– Било е находчиво от твоя страна. – Сложих верижката на шията си и прокарах ръце по стъклото. – Напълно забравих за онези цветя след... ами, всичко друго, кое­то се случи онази нощ.

Той докосна бузата ми:

– Е, аз мога да бъда доста разсейващ. Цяло чудо е, че още можеш да си спомниш името си. Което и да е от имената си.

– Хайде, хайде, не се прави на толкова скромен – казах и го смушках с лакът. – Но ти благодаря. Надя­вам се да не си похарчил твърде много за него.

– Не се тревожи, от месинг е. Ще се справя по-доб­ре с пръстена.

Той се наведе да ме целуне, а пос­ле звукът от конски копита отвън го накара да се дръпне рязко назад. Без нито дума двамата скочихме от леглото. Сед­рик затъкна ризата в панталона си, докато аз припряно нахлузих полата панталон и ботушите си. Точно се бях настанила до миниатюрната маса с чая си, когато се чу почукване по вратата. Сед­рик я отвори небрежно и успя да докара усмивка на приятна изненада, когато видя отвън киселото лице на Елайъс.

– Какво неочаквано удоволствие – излъга Сед­рик.

Елайъс надникна вътре:

– Виждам, че се трудите усърдно.

– Идвате точно навреме за закуска. – Посочих бекона пред мен. – Винаги е добро начало на деня. Искате ли малко?

Елайъс пристъпи вътре, презрително оглеждайки оскъдно обзаведената стая. Наведе се към храната ми и подуши, сбърчвайки нос.

– Разбира се, че не. Идвам по работа.

– Хайде, хайде, Елайъс. Не бъди груб – изрече поз­нат глас. На прага се появи Уо­рън. – Може ли да вляза?

– Разбира се – каза Сед­рик и му помаха. – Добре дошли в дома ми.

Любезната усмивка на Уо­рън не слезе дори за миг от лицето му, когато той влезе и се огледа наоколо. Бях свикнала с бедната обстановка, но Уо­рън несъм­не­но смяташе, че съм направила ужасен избор.

– Колко старомодно – беше всичко, кое­то каза.

Сед­рик беше оставил вратата отворена и видях навън обичайните спътници на Елайъс заедно с няколко други непоз­нати мъже, мотаещи се наоколо.