Друговремец [bg]

- И така - каза и пое дълбоко дъх, - отидох при капитан Рандал. Отпрати войниците и ми предложи да седна. Каза, че баща ми е гарантирал, за да ме освободят, но нямали право без писмено разрешение от херцога на Аргайл, в чиито владения се намирахме. Реших, че натам се е упътил и той, към Аргайл. Междувременно трябвало да обсъдим въпроса с второто ми бичуване. - Джейми млъкна, несигурен как да продължи. - Беше... странен. Много сърдечен, но отдолу се спотайваше нещо, което не разбирах. Гледаше ме, все едно очакваше да направя нещо, макар че не можех - можех само да си седя.

- Почти ми се извини, каза, че съжалява за това как взаимоотношенията ни са били толкова трудни, как искал обстоятелствата да са различни и така нататък. - Джейми поклати глава. -Не можех да си представя за какво говори. Два дни по-рано се беше постарал хубаво да ме пребие до смърт. Когато най-после стигна до въпроса обаче, не увърташе.

- Какво е искал? - попитах. Джейми ме погледна бързо и също толкова бързо извърна поглед. Мракът криеше чертите му, но ми изглеждаше силно смутен.

- Мен.

Така се стреснах, че конят тръсна глава и изцвили укоризнено. Джейми отново сви рамене.

- Както казах, беше прям. Ако съм склонен... хм, да му дам да разполага с тялото ми, щял да отмени второто бичуване. Ако ли не - щял съм да искам да не съм се раждал.

Прилоша ми. Джейми рече с лека нотка на веселие:

- Вече ми се щеше нещо подобно. Сякаш бях глътнал счупени стъкла и ако не бях седнал, коленете ми щяха да се ударят едно в друго.

- Но, какво... - Гласът ми пресипна и се прокашлях. - Какво направи?

Той въздъхна.

- Няма да те лъжа, сасенак. Обмислял съм го. Първите белези бяха още толкова пресни, че не можех да нося риза и се замайвах, колчем се изправех. Мисълта да премина през това отново - вързан и безпомощен да чакам следващия удар...

Той потръпна несъзнателно, преди да продължи:

- Нямах реална представа - каза кисело, - но ми се струваше, че да ме изнасилят отзад ще е доста по-безболезнено. Понякога под бича са умирали хора, сасенак, и от погледа му можех да преценя, че иска да съм един от тях. - Отново въздъхна. - Но... е, още усещах целувката на баща ми по бузата си, помислих какво би казал... Просто не можах. Не се замислих какво, от друга страна, ще причини на баща ми смъртта ми. - Изсумтя, сякаш се бе сетил за нещо забавно. - А и си казах, вече е изнасилил сестра ми. Проклет да съм, ако и аз му се оставя.

Това не ми се струваше никак забавно. Виждах Джак Рандал в още по-противна светлина. Джейми потърка тила си и свали длан върху дръжката на меча си.

- И така, възползвах се от малкото ми останал кураж и отказах. При това на висок глас, като добавих всякакви ругатни по негов адрес, за които се сетих. Колкото ми държеше гласът. - Направи гримаса. - Боях се, че ще си променя решението, ако се замисля още. Исках да съм сигурен, че връщане няма. Макар и да не мисля, че има тактичен начин да откажеш подобно предложение.

- Не, няма - съгласих се сухо. - Едва ли ще е бил доволен, независимо от думите ти.