Фурията на Първия лорд [bg]

Глава 33

В миг Кайтай беше зад гърба му и един поглед му показа, че Красус трескаво сигнализира с ръка, искайки разрешение за атака. Тави му даде знак да остане на място и се обърна точно когато най-близката богомолка се хвърли към него.

Нямаше време за размисъл и страх. Поток от мисли, толкова бързи, че изглеждаха като една-единствена идея в съзнанието му, събраха фурии от земята, от огъня и от метала и пламтящият меч на Тави с един диагонален удар разсече съществото на две трескаво трептящи части.

Следващата богомолка вече беше по петите на първата, метафорично казано, тъй като Тави не беше сигурен дали съществата имат крака, камо ли пети. С рязко движение на китката той изпрати виещ стълб от вятър и огън в центъра на създанието с такава сила, че фуриите просто изтръгнаха два от дългите крайници от тялото му.

Тави провери през рамо — Кайтай се биеше с не по-малко от четири богомолки. Една от тях отчаяно се опитваше да се освободи от хватката на две жилави дръвчета, страничен продукт от призоваването на Тави и които сега, подчинявайки се на жеста на Кайтай, държаха ворда. Още три се мъчеха да минат през високите треви, които се гърчеха като змии и сграбчваха всеки крайник с хиляди гъвкави зелени пръсти — резултат от друг жест на Кайтай.

Тави се обърна и ги остави на нея.

Внезапната, насочена и координирана атака, действаща с удвоена сила към по-слабия, поне за един страничен наблюдател, в тази двойка, подсказваше появата на някакъв вид ръководещ интелект. Може би дори на самата кралица. Вордът се беше движил с определена посока и цел, а не със сляпата ярост на същество, защитаващо своята територия, както направи първата група богомолки.

Или може би просто ставаха по-умни.

Инстинктивно той вдигна поглед и настрани точно навреме, за да види двама вордски рицари, които се носеха към него. Те прелетяха ниско, като крайниците-коси бяха позиционирани така, че да отделят главата му от раменете, сякаш е глухарче, а те — косачи. Той се наведе и дръпна подгъва на Кайтай, предупреждавайки я за опасността, при което тя светкавично приклекна, избягвайки остриетата.

Тави се обърна и насочи меча напред. Огнено копие излетя от върха му, набъбна и погълна преминаващите рицари, мигновено превръщайки крилата им в почернели остатъци. И двамата се разбиха на земята с ужасяваща скорост, звукът на трошащите се хитинови брони се чу дори над целия околен шум. Когато се изправи, той обърна поглед към града и видя още повече ворди да се втурват над падналите отломки: стотици богомолки и хиляди восъчни паяци с техните зловещи, полупрозрачни тела, всички излъчващи новите тревожни трели.