Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Синьор ще узнае на какво е способен Горо, когато му каже своите заповеди. В този момент внезапно един слуга влезе в залата.
— Господарю, управителят на Сан Марко! — съобщи той.
Силвио Зиани стана и се отправи към вратата.
— Влезте, уважаеми Тадео Моро. Какво ви носи при вашия приятел?
— Едно събитие, толкова важно, колкото и мистериозно! — каза бързо висшият, чието лице изразяваше голямо вълнение…
— Какво се е случило? Седнете, моля ви!
Тадео Моро хвърли един недоверчив поглед върху негъра.
— Тоя роб постъпи на моя служба — каза Зиани. — Той ми донесе новината, че Маринели е загинал от ръката на правосъдието, при опита му да избяга.
— Слушайте — каза управителят. — Не разбирам нищо от тия събития, които се случиха пред мене!
— Какви събития? — попита началникът на карабинерите. — Не се ли касае за чуждия офицер, който настоява, че е дошъл по държавна работа? Останахте ли при него?
— Да, и то по такъв начин, че не можеше да ни убегне! Малатеста и Фоскари го придружаваха от двете страни; Бордено и аз го следвахме и Сима вървеше пред него, когато се отправихме към гондолите!
— Качи ли се той с вас?
— Когато пристигнахме на Пиацета, той намери лодката си, която го очакваше.
— И качи ли се на нея?
— Естествено. Ние дадохме заповед на нашите гондолиери да го следват отблизо… Тогава аз станах по-недоверчив. Едно зловещо предчувствие обзе духа ми.
— Вие ме ужасявате, Тадео Моро! Офицерът бе запазил своята веселост.
— Искате да кажете, че той е играел някоя комедия? Но какво може да търси той тук, във Венеция?
— Ние го придружихме до Лидо! Нашите гондоли минаха край остров Сан Николо и се впуснаха в открито море, когато забелязахме съвсем близо до нас един закотвен кораб, който по строежа си напълно прилича на нашите. Тогава разгледахме морето на всички страни, мислейки, че ще намерим някой друг кораб, но не открихме нищо. Фоскари попита чуждия офицер къде се намира корабът му, за да узнае къде ще бъде приета делегацията, но офицерът ни посочи с пръст венецианския тримачтник!
— Това е чудно! Един френски офицер на венециански кораб!
— Моето недоверие порасна. Забелязах, че чужденецът внезапно пошепна няколко думи на гребците си, които дотогава равнодушно издигаха и потопяваха във водата греблата. Ние се приближихме до кораба. До оградата, която бе украсена с позлата, стояха пет или шест души, облечени като благородници. Те носеха къси кадифени мантии и имаха шапки с черни пера. Двама от тях, които можах да разгледам по-добре, ми се сториха венецианци…
— Как? Вие сигурно сте сгрешили, благородни Тадео Моро…
— Давам ви дума, че така беше — отговори енергично последният, даже ги познах: бяха Фалие и Оргосо!
— Предателство… един заговор, подклаждан от Франция? — извика Зиани.
— Слушайте — продължи управителят, — ние се приближихме до кораба. Вълните бяха големи и забавяха нашите гребци. Напротив, моряците от лодката на чужденеца бяха удвоили усилията си и ни отминаха далеч. Аз захванах да насърчавам моите хора, но бе вече твърде късно! Офицерът се бе изкачил вече на кораба. Веригите на котвите се заиздигаха бързо… Той ни поздрави и неговият жест ми се стори ироничен. Същевременно големите платна се опнаха и корабът пое в открито море преди да го достигнем.
— Това не е заминаване. Това е бягство! — каза Зиани.
— И сега, какво мислите за случката с отрязаната глава и двамата чужденци? — добави Тадео Моро мрачно.
— Съвпадението е чудно — каза Зиани. — То е необяснимо. Сигурен ли сте, че сте познали Фалие и Оргосо?
— Не знаете ли, че те са на страната на Недоволниците? — подзе Тадео Моро. — Те не присъстваха нито на тържествата по венчавката на дожа в морето, нито на избора на нов управител. Някаква буря се повдига — продължи той с нисък си глас. — Спомняте ли си за изпуснатия вик тая вечер на площада Сан Марко, в момента, когато главата на астролога падна?
— Разбирам — каза великият капитан. — Вие вярвате, че има заговор.
— Съберете всички тия факти и извадете заключение!
— Почакайте! Имам една идея — извика Силвио Зиани, хвърляйки поглед към негъра, който стоеше прав настрана от него. — Ние можем да проникнем в тази мистерия. Ще подложим твоята вярност на изпитание, черни негоднико!
— Горо очаква заповедите на великия капитан! — отговори робът, хвърляйки към двамата патриции недоверчив поглед и приближавайки се към тях. Сеньор може да каже, че има хитър слуга!
— Добре. Ще те видим на дело! Ще ни покажеш дали наистина си хитър, или само ни хвърляш прах в очите!