Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Горо се надява, че е донесъл на великия капитан не само едно известие, а още няколко. Първото това: Горо се върнал във Венеция.
— Е, аз го виждам?
— Горо беше в Тулон!
— Зная и това. Ти беше избягал от моите полицаи, хитра лисицо!
— О, Горо им изигра една хубава игра.
— Ти си един голям дърдорко. Ти беше преминал на служба при Маринели.
— Великият капитан е зле осведомен! Горо беше подкупен от Маринели.
При тия думи негърът извади една кама, направи бързо движение с нея и я прибра в пояса си.
— Марино беше по-ловък и по-силен от Горо. Горо отстъпи и прие неговите зекини!
— Ти, значи, си получавал злато едновременно от две страни.
— Това не е справедливо. Горо ще върне на сеньор парите, които някога са му платили в палата на дожовете.
— Това е добре. Ти знаеш да играеш ролята на честен човек! Обаче, твоето известие?
— Горо беше на служба при Маринели, но сега всичко е свършено. Той е седнал на една пейка върху галерата, където трябва да остане през целия си живот!
— И какво направи ти?
— Горо избяга. Той се върна във Венеция! Това е всичко.
— Кажи известието, обеснико, твоето известие!
— Но с какъв тон ми говори великият капитан? Горо е дошъл да му довери, че е отново в града и търси един нов господар.
— Кога пристигна във Венеция?
— Преди няколко часа, Горо имаше щастието да срещне по-скоро, отколкото се надяваше, един от своите приятели на име Пиетро.
— Ти идеш от Тулон?
— Да.
— Когато напусна Тулон, Маринели намираше ли се още на галерата, или…
— Горо не го видя, отивайки на пристанището. Неговото място беше празно! Казаха на Горо, че е успял да избяга.
— Избягал ли? — попита Силвио Зиани. — Но сигурно е изкупил своята дързост?
— Паднал е убит и изчезнал по този начин — отговори лукаво негърът.
— Ти си първият, който ми носиш това известие — каза Зиани зарадван — и за да не кажеш, че съм те оставил да си отидеш с празни ръце, ето — добави той и хвърли кесията си на негъра. — Вземи, това е за тебе!
Негърът се хвърли алчно върху пълната със злато кесия и я запрехвърля в ръцете си като че ли не смееше да вярва на очите си.
— Горо не се е излъгал, съдейки за великия капитан. Той знае да възнагради един добър слуга.
— Видя ли офицера, който беше тук преди малко?
— Не, не видях гостите на сеньор! Горо вярваше, че знае всичките. Синьор ще вземе ли Горо на служба?
Горо протегна черната си ръка към капитана, който гледаше втренчено роба, като че ли бе изненадан от такава смелост.
— Великият капитан не трябва да се страхува. Цветът на кожата му не ще се промени.
— Ти си един непоправим негодник, но аз ще направя един опит с тебе — каза Силвио, още размишляващ.
— Синьор не ще се разкайва, — каза Горо със доволна усмивка. — Това ще бъде в негова полза. Горо е сигурен, че за един месец ще стане довереник на сеньор!
— Чуй още нещо, — каза офицерът на карабинерите, — преди да сключим нашия договор. Ако те уловя в предателство против мен и приятелите ми или те видя да си въвираш носа, където не ти е работа, ще те обеся на първото дърво.
— Това не е хубаво нещо, но ще го приема. Синьор знае да взема мерки. Във всеки случай, това не е така лошо, както да бъдеш обесен на една бесилка.
— Ще ти дадем по двадесет зекини на месец.
— Съгласен. Обаче, благородният сеньор не ще направи лошо, ако каже своите условия, понеже Горо не приема пари за нищо. Ако великият капитан плаща добре, Горо ще служи добре.
— Ти трябва да стоиш винаги край мен!
— Ще бъда телохранител на сеньор. Това се разбира. Синьор е много затлъстял от стриди и кипърско вино.
— Твоята работа е да мълчиш, да ме слушаш и да ми прислужваш.
— Това ли е всичко, велики капитане?
— Малко по малко ще узнаеш останалото.
— Добре. Сега е ред на Горо — каза негърът. — Горо също ще постави условия.
— Ти си един безочливец!
— Условия за условия. Така, първо, сеньор трябва да има доверие у Горо!
— Щом те видя на работа, може би!
— Освен това, сеньор трябва да се погрижи, щото името на Горо да бъде заличено от списъка на осъдените на смърт, написан върху палата на дожовете. Може да хрумне на някой полицай да застреля Горо като някое куче, Горо не ще може да изпълнява заповедите на сеньор и договорът е свършен.
— Успокой се. Никой не ще бутне нито косъм от главата ти.
— Още нещо! — подзе робът. — Нека сеньор не се изненадва, ако види, че неговият кредит и могъществото му растат от ден на ден. Ако Горо бе останал при Маринели, Маринели щеше да бъде свободен и щеше да стане дож след една година, или Горо би загинал на ешафода.
— Охо! — извика Силвио Зиани, развеселен. — Ти имаш голямо мнение за себе си, черни дяволе.