Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Никога не съм използвал жена през живота си — възмути се Мики.
„Не, разбира се, че не — помисли си тя. — А какво ще кажеш за онова ергенско парти, когато беше проснал едно момиче на масата и ядеше празничната торта от между краката й за радост на останалите момчета?“
— Както и да е, сега ще го прибера в къщи — каза Лесли. — Между другото, Мики, имам една идея.
— Каква?
— Купър няма ли да е страхотен в „Гангстери“?
— Ролите са разпределени, Лесли.
— Знам — очите й блестяха. — Но можеш ли да си представиш? Купър Търнър в „Гангстери“ — с Джони Романо и с мене — каква комбинация!
— Не завърши ли току-що един филм с Купър?
— Да. И той ще бъде велик. Защо не намериш друг сценарий за нас двамата? На екрана си пасваме направо сензационно.
— Да — и той си помисли, че именно това чакаше. — Идеята не е лоша. Ако попадна на нещо такова, ще направиш ли по-скоро него, отколкото „Гангстери“?
— Да — каза тя. — Стига да е с Купър.
— Хубава романтична комедия, нали?
— Отлично.
— Определено ще се заема с това. Ела да обядваме в студиото.
— С удоволствие, Мики.
— Междувременно откарай неудачника в къщи. Не искам да ми се излежава по канапетата.
— Чувам телефона да звъни — пропя Табита съвсем не на себе си. Двамата се бяха проснали в средата на леглото на Санто, надрусани до дупка.
След като бяха пристигнали в дома му, си бяха поделили още една цигара марихуана. След това Табита беше обърнала стаята му наопаки, търсейки нещо по-силно.
Той си спомни за хероина, който му беше продал Мохамед.
— Момичетата си падат — беше казал Мохамед.
Табита беше момиче. Имаше малки остри гърди, почти разголени от оскъдното й бюстие. Той нямаше нищо против да ги пипне — никога не беше пипал истинско момиче. Така че те изпушиха и хероина и се понесоха на красив син облак над света, наблюдавайки всички останали отгоре.
Санто беше преизпълнен с добри чувства. Всичко беше толкова хубаво, а той беше толкова радостен. Ау! Табита се чувстваше по същия начин. И двамата бяха тихи и мирни и им се стори съвсем естествено да свалят дрехите си и да се замерят един друг с тях, пищейки и смеейки се.
Санто продължаваше да мисли за Винъс на вечерята — за сините й очи, русата коса и за това, как изглеждаше в дръзката си червена рокля.
Той се съблече, погледна надолу и не можа да повярва колко се е втвърдил. Членът му напомняше ракета, готова за излитане. Преди да го осъзнае, Табита вече седеше отгоре му и те го правеха. Тя се движеше бързо, яздейки го като кон. Всичко, което можеше да види, беше как малките й остри гърди и пъпът й със златната халка подскачаха нагоре-надолу. Това му взе акъла. Когато тя падна от него, двамата избухнаха в неконтролируем смях и се затъркаляха по леглото.
Той се зачуди дали да не й покаже колекцията си, може би да й прочете някои от писмата, които беше изпратил на Винъс и на които прилежно беше направил копия. Нещо му подсказа, че тя може и да ревнува. Нямаше да му е от полза, ако тя и Винъс започнеха да се бият за него.
— Не си лош, Санто — неохотно каза Табита и протегна ръце. — Трябва да го направим пак.
— Винаги, когато кажеш.
— Умирам от глад — и тя скочи от леглото.
Те се втурнаха голи към долния етаж и нападнаха хладилника в кухнята. За щастие, прислужниците се бяха оттеглили за през нощта в техните отделени от главната къща квартири зад басейна.
— Къде е спалнята на родителите ти?
Той я заведе в стаята на Дона. Тя се хвърли в средата на огромното старомодно легло с четири колони отстрани и запрати по Санто бродираните кадифени възглавнички, като през цялото време се смееше високо и пронизително.
— Как ще разчистим всичко това? — загрижи се той за момент. — Майка ми ще разбере, че сме били в стаята й.
— На кого му пука? — безгрижно се обади Табита. — Ела тук. Да го направим отново в нейното легло.
Той нямаше нужда да бъде убеждаван дълго.
Сега те отново бяха в неговата стая и телефонът звънеше.
— Зарежи го — каза той и сграбчи острите малки гърди.
— Сигурен ли си?
— Искам да ти покажа нещо.
— Какво?
Той слезе от леглото и се отправи към заключения си гардероб.
— Какво? — нетърпеливо повтори Табита.
След като отключи гардероба, той бръкна отзад и измъкна новата си ценна собственост.
— Майната му! — възкликна тя. — Това е голяма пушка.
— Най-добрата, с която да ги убия — отговори Санто и се разхили като някакъв маниак.
— Ъ? — примигна бързо Табита.
— Някой ден — похвали се Санто — смятам да пръсна шибаните им глави!