Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Не. — Мадлин се поколеба, след което поклати глава. Изведнъж и се стори безсмислено да крие, особено след всичко онова, което Хал вече знаеше. Каза:
— Това не беше чистата истина. Не беше ваза. Виж сега, той имаше пистолет и аз му го отнех и го застрелях. Не ме беше страх. Щом разбрах какъв е, разбрах, че ще го убия.
Това бе една проста истина, макар да звучеше по-скоро като самохвалство. Мадлин се познаваше достатъчно, за да осъзнава, че това имаше повече общо с неверието в собствената й смъртност, отколкото със смелостта. Можеш всеки момент да влезеш в затвора, каза си. А наричаш Никола безразсъден.
Доктор Хал поклати глава.
— Млада жена, отвлечена и заплашвана? Няма съд в Ил-Риен, който да не го определи като самозащита.
— Може, — Мадлин вдигна рамене — Никога не съм имала нищо общо със съдилищата, а Никола имаше съвсем основателна причина да им няма доверие след онова, което се случи с Едуар. Стеварин беше отпратил прислугата си, за да не го прекъсва и затова се оказа съвсем лесно да вземем каретата му и да пренесем тялото до къщата му в провинцията и да инсценираме самоубийство. Никола знаеше как да направи така, че все едно Стеварин е държал пистолета, да остави следи от барут по ръцете му и около раната и всички онези неща, за които нямаше да се сетя, ако той не ги беше споменал. Открих, че тази работа наистина ме въодушевява.
Хал я изгледа разтревожено.
— Валярд не е… използвал това, за да те изнудва, нали?
— Не, Никола шантажира само хора, които не харесва. — Тя прехапа устни. Наистина искаше Хал да я разбере, но не беше сигурна, че това е възможно. Тя беше само една актриса; не тя пишеше онези изразителни речи, които изнасяше на сцената. — Не е онова, което си мислиш. Никола не е просто някакъв умен престъпен тип. Ако не бяха убили Едуар, той е щял да стане лекар или учен или дилетант или… Но ако Едуар не го е бил прибрал при себе си, когато го е сторил… можеше да е много по-лошо.
— Но ти му имаш доверие?
— Да.
Хал се заигра с лулата си за известно време, след което вдигна поглед и срещна нейния напълно сериозен.
— Трябва ли Ронсард и аз да му имаме доверие?
Мадлин се усмихна.
— Мен ли питаш за това?
— Правиш ми силно впечатление на млада жена със собствено мнение и начин на живот.
— Никола е опасен човек. — отвърна честно Мадлин — Но никога не е предавал човек, който му се е доверил.
чуха как някой отваря с ключ входната врата. Хал се прокашля почти нервно, а Мадлин се изправи и започна да си вее с противната шапка сконфузена до краен предел, изчервена сякаш разговорът с доктора бе имал далеч по-интимен характер.
Забрави притеснението си, когато на вратата се появи Инспектор Ронсард, следван от безизразния Крак. Ронсард размахваше някаква телеграма и погледът му блестеше триумфиращо.
— Най-после, някакво развитие, — каза — Бързо извикайте останалите.
Никола се върна на Кръстовището на Учените, проправяйки си път между уличните продавачи и сутрешната пазаруваща тълпа, докато стигна сградата, в която живееше Арисилд. Промъкна се покрай портиера, който се караше с някакво момче за доставки и се заизкачва по стълбите.
Никола всеки път се приближаваше много внимателно до мансардата на Арисилд, макар че хората на Кюзар я държаха под наблюдение и досега в нея не беше направил опит да влезе никой, когото не познаваха. Мадлин също беше идвала тук с Крак, макар че имаха предпазливостта да си отиват по различни маршрути, за да не ги проследи никой до апартамента на „Панзан“. Откакто Арисилд се беше разболял, тук не се беше случило нищо ново и Никола бе склонен да признае с неохота, че мястото навярно беше безопасно.
Вратата се отвори преди той да почука. Там стоеше Мадел и го гледаше.
— Пак ли ти? — скара му се тя. Нямаш ли ми доверие?
— Щом питаш, — каза Никола и мина покрай нея — не напълно.
Мадел се беше облякла в нещо, което явно смяташе за „дрехи за града“, безформена черна рокля и шапка с някакви спаружени изкуствени цветя, нахлупена на главата й както дойде. Спря в хола, за да събуе ботушите и да съблече палтото си, защото не искаше да вмирисва стаята на Арисилд с попилата в тях воня от канализацията. Мадел дойде и застана до него със скръстени ръце и подозрителна физиономия.
— какво си направила с Ишам? — попита я той.
— Излезе на пазар, — каза отбранително Мадел — Трябва да ям, за да живея.
Ако вярваше само на собствените си очи, Никола би казал, че, откакто Мадлин я беше посрещнала на гарата, Мадел не върши нищо друго, освен да спи и да поглъща де-що храна се донесе в апартамента. Но Ишам му беше казал, че Мадел прекарва всяка нощ седнала на пода пред камината в гостната и прави нещо с билките и другите материали, които той й купуваше през деня. На втората нощ беше направила лечебен камък, но той и досега не беше помогнал на Арисилд. Камъкът обаче беше излекувал единствено с присъствието си най-различни трески, белодробни заболявания, хемороиди и какви ли не болести в цялата сграда, включително и един случай на напреднало венерическо заболяване на първия етаж, така че Ишам не хранеше никакви съмнения в могъществото на Мадел. Тя също така беше пренаредила мебелите в апартамента, като беше обърнала особено внимание на растенията в саксиите, огледалата и стъклените джундурии. За през Ишам се престори, че го е направила от чиста ексцентричност, но той беше разпознал в това един много стар метод за канализиране на етерната субстанция и подозираше, че тя се опитва да използва каквото беше останало в апартамента от силата на Арисилд, за да я насочи обратно към него. Мадел не беше използвала нито една магическа книга от богатата колекция на Арисилд и след известни деликатни наблюдения, Ишам бе стигнал до заключението, че тя е неграмотна. Никола имаше това подозрение още отпреди и не се изненада да чуе потвърждението. Каза: