Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Самолетът зави по последната писта и нещата започнаха да се развиват. Президентът и госпожа Дърлинг се появиха от сектора си, напълно готови да се представят като въплъщение на страната си. Хората останаха по местата си, за да ги пропуснат да минат, съпътствани от заплашителното присъствие на охрана както от тайните служби, така и от ВВС.
— Страхотно изглежда — прошепна Райън, докато наблюдаваше как президентът си НАЛАГА ЩАСТЛИВА ФИЗИОНОМИЯ, И СЪЗНАВАШЕ, ЧЕ ТЯ Е ПОНЕ ОТЧАСТИ ЛЪЖЛИВА. ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ВЪРШИ толкова неща и да изглежда така, сякаш всяка едно е единственото, с което се занимава. Налагаше се да раздели на категории всичко и докато върши една задача, да се преструва, че другите не съществуват. Може би както при Кати и пациентите й. Не бе ли това интересна мисъл? Когато вратата се отвори, чуха оркестър, свирещ местната версия на американския химн.
— Като че ли сега можем да ставаме.
Протоколът вече бе установен. Хората се бяха залепили за прозорците, за да видят как Дърлинг слиза от стълбата и се ръкува с новия руски президент и американския посланик в Руската федерация. После останалите от официалната група слязоха по стълбите, а представителите на пресата излязоха от задната врата.
Това се различаваше много от последното пътуване на Райън до Москва. Самолетът бе същият, но часът, времето и цялата атмосфера не биха могли да са по-различни. Само едно лице беше достатъчно, за да станат нещата ясни: Сергей Николаевич Головко, председател на Руската служба за външно разузнаване, застанал зад първия ред от сановници. В старите времена той не би показал изобщо лицето си, ала сега сините му очи гледаха право в Райън и проблеснаха радостно, когато Джак поведе жена си надолу по стъпалата към мястото им.
Първоначалните признаци бяха страшнички, което не беше необичайно, щом политически фактори се месеха в икономическите сили. Организираното работничество напрягаше мускули, като за първи път от години го правеше умно. Само от коли и свързаните с тях компоненти бе възможно възвръщането на стотици хиляди служби. Аритметиката бе проста: близо деветдесет милиарда долара бяха пристигнали под формата на продукти отвъд океана през последната година, а сега щеше да се наложи да разчитат на родно производство. Като седнаха заедно с ръководството си, работниците стигнаха до колективното решение, че липсва единствено обещание от правителството, че РТД няма да се окаже безобидна хартийка, която скоро ще бъде захвърлена в името на международното разбирателство. За да получат такова уверение обаче, трябваше да обработят Конгреса. И така, лобизмът вече бе в ход, подкрепен от съзнанието, че изборният цикъл предстои. Конгресът не можеше да прави едно с едната ръка, а нещо различно с другата. Направени бяха обещания, предприеха се действия и по изключение всичко се съгласуваше с партийните линии. Медиите вече коментираха колко добре вървят нещата.
Не ставаше дума само за наемане на служители. Трябваше да има огромно нарастване на производителността. Щеше да се наложи старите заводи и тези, функциониращи под капацитета си, да повишат качеството си, затова бяха дадени предварителни поръчки за съоръжения и материали. Внезапният наплив дойде малко изненадващо въпреки всички предупреждения, понеже напук на мненията на експерти дори най-зорките наблюдатели не видяха в законопроекта революцията, която всъщност представляваше.
Бумът в статистическите доклади обаче беше недвусмислен. Федералният резервен фонд поддържаше всякакви критерии за оценяване на американската икономика и един от тях бяха поръчките за артикули като стоманата и металообработващите машини. В периода, за който Реформеният търговски декрет мина през Конгреса и стигна до Белия дом, бе отбелязан такъв голям скок, че графиката излезе над милиметровата хартия. После шефовете забелязаха гигантски скок в краткосрочните заеми, отпускани предимно на автопредприятия, които трябваше да финансират покупките си от различните упълномощени доставчици. Нарастването на поръчките беше инфлационно, а инфлацията бе вече дългогодишна грижа. Увеличаването на заемите щеше да изчерпи наличните пари, които можеха да бъдат давани като заем. Това трябваше да се спре, и то бързо. Управителният съвет реши, че вместо одобреното вече от тях покачване с четвърт пункт на сконтовия процент, за което изтече информация, скокът ще бъде с половин пункт и ще бъде обявен при затварянето на борсата на следващия ден.