По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Е, можеше и да е по-лошо. Този път поне не го бяха събудили, за да му съобщят нещо, което не можеше да промени. Той прегледа графика си. Добре, Скот Адлер щеше да дойде, за да обсъдят въпроса, заедно с онзи Васко. Добре. Изглежда, Васко си разбираше от работата. Кой друг щеше да идва днес? Той плъзна поглед по листа. Сергей Головко? Днес ли? Добра възможност за промяна. Кратка пресконференция, за да съобщи за назначаването на Тони Бретано за министър на отбраната. Списък от вероятни въпроси, за които да се тревожи, и инструкции от Арни — доколкото е възможно, да не обръща внимание на въпросите за Килти. Джак си наля кафе — беше се наложило да издаде директни заповеди, за да си извоюва правото на това. Надяваше се, че военноморските стюарди не са го приели като лична обида, но бе свикнал да върши някои неща сам. Сега вече стюардите поднасяха закуската в стаята и оставяха членовете на семейство Райън да се обслужват сами.
— Добро утро, Джак — надвеси се над рамото му Кати. Той я целуна по устните и се усмихна.
— Добро утро, скъпа.
— Светът още ли си е на мястото? — попита тя, като си наливаше кафе. Това показа на президента, че първата дама днес няма планирани операции. В такива дни никога не се докосваше до кафе и казваше, че не може да рискува и най-лекото потреперване на ръката, което кофеинът е в състояние да предизвика, докато реже нечие око. Картината винаги го караше да потръпва, въпреки че жена му вече оперираше главно с лазер.
— Като че ли иракското правителство пада.
Женско изсумтяване.
— Това не стана ли още миналата седмица?
— Тогава беше първо действие. Сега е трето. — „Или може би четвърто.“ Той се зачуди какво ли щеше да е пето действие.
— Важно ли е?
— Възможно е. Какво ще правиш днес?
— Клинична работа и следоперативно лечение, среща по бюджетни въпроси с Бърни.
— Хм. — Джак започна да преглежда „Ранната птица“ — сбор от засягащи правителството материали, събрани от основните вестници. Кати се наведе над рамото му.
— Головко? Не се ли запознах с него в Москва — онзи, който се шегуваше, че бил насочвал пистолет срещу теб!
— Не беше шега — отвърна Райън. — Вярно е.
— Хайде де!
— След това ми каза, че не бил зареден. — Джак се зачуди дали е било така.
— Искаш да кажеш, че е било наистина? — недоверчиво попита тя.
Президентът я погледна и се усмихна. Удивително, сега историята му се струваше смешна.
— По онова време му беше писнало от мен. Когато помагах за измяната на шефа на КГБ.
— Джак, никога не мога да разбера кога се шегуваш.
Райън се замисли за това. Формално първата дама бе частна гражданка. В случая на Кати това беше сигурно, тъй като тя бе работещ лекар, който проявяваше толкова интерес към политиката, колкото и към груповия секс. Ето защо формално тя не трябваше да бъде охранявана, но се смяташе, че президентът се доверява на съпругата си, както всеки нормален човек. Освен това бе логично. Преценката й по всеки въпрос беше също толкова добра, колкото и неговата, и макар да нямаше опит в международните отношения, Кати всеки ден взимаше решения, които влияеха на живота на истински хора по най-непосредствен начин. Само да сбъркаше, и те бяха слепи.
— Кати, струва ми се, че е време да ти кажа нещо за онова, с което съм се сблъсквал през годините. Да, веднъж Головко беше насочил пистолет срещу мен на една от пистите на московското летище, защото помогнах на двама много високопоставени руснаци да се измъкнат от страната. Единият от тях беше неговият шеф от КГБ.
Това я накара отново да се зачуди за кошмарите, които преди няколко години бяха тормозили съпруга й в продължение на месеци.
— И къде е сега той?
— Някъде в района на Вашингтон, забравил съм точно къде. — Джак смътно си спомняше, че дъщеря му, Катрин Герасимова, се бе сгодила за някакъв богат наследник в Уинчестър и по този начин беше заменила едно високо положение с друго. Е, заплатата, която ЦРУ плащаше на семейството, не бе достатъчна, за да поддържа много комфортен начин на живот.
Кати беше свикнала с шегите на съпруга си. Подобно на повечето мъже той разказваше забавни малки историйки, смешни заради самото си преувеличение — а и освен това Джак имаше ирландски произход, — но сега тя отбеляза факта, че думите му бяха толкова обикновени, колкото съобщение за резултатите от бейзболни мачове. Райън не видя погледа й, впит в тила му. „Да — реши Кати, когато в стаята влязоха децата, — иска ми се да чуя тези истории.“