20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Всемилостива господарке — отвърна лорд Уинтър, — вие имате в мое лице най-предан служител. Ще занеса веднага тия предмети на сигурно място; не бих ги взел, ако ни беше останало нещо от предишното ни богатство; но нашите имоти са конфискувани, наличните ни пари са изразходвани и сме принудени да извличаме средства от всичко, което притежаваме. След един час ще бъда у граф дьо Ла Фер, а утре ваше величество ще получи окончателен отговор.
Кралицата му протегна ръка, която той целуна почтително.
— 1Милорде — каза тя, като се обърна към дъщеря си, — вие бяхте натоварен да предадете нещо на това дете от страна на баща му.
Лорд Уинтър остана учуден; той не знаеше какво иска да каже кралицата.
Тогава младата Анриет пристъпи усмихната и почервеняла и подаде челото си на благородника.
— Кажете на баща ми — каза тя, — че крал или беглец, победител или победен, могъщ или беден, той ще намери винаги в мое лице най-покорна и най-любеща дъщеря.
— Зная това, ваше височество — отговори лорд Уинтър и допря устните си до челото на Анриет.
След това излезе и мина сам, без да бъде изпровождан, през пустите, мрачни и големи зали, като триеше сълзите си: макар и преситен от петдесет години живот при двора, той не можеше да ги задържи, виждайки това кралско нещастие, тъй достойно и тъй голямо едновременно.
XII. ЧИЧО И ПЛЕМЕННИК
Конят и слугата на лорд Уинтър чакаха пред вратата: той тръгна към дома си замислен, като от време на време се обръщаше, за да погледне безмълвната и мрачна фасада на Лувър. Именно тогава забеляза, че от стената сякаш се отдели някакъв конник и тръгна след него на известно разстояние; спомни си, че видя такава сянка и когато излизаше от Пале Роял
Слугата на лорд Уинтър, който яздеше на няколко крачки след него, също забеляза конника и го поглеждаше с безпокойство.
— Тони — каза благородникът, като направи знак на слугата да се приближи,
— Заповядайте, ваша светлост — отвърна слугата и се изравни с господаря си.
— Забелязахте ли човека, който ни следва?
— Да, милорде.
— Кой е той?
— Не зная; но той следи ваша светлост още от Пале Роял, спря се при Лувър, дочака излизането ви и тръгна отново след вас.
„Някой шпионин на кардинала — помисли си лорд Уинтър. — Да се престорим, че не забелязваме тоя надзор.“
Той пришпори коня си и навлезе в лабиринта от улици, които водеха към странноприемницата му, разположена около Маре: живял дълго на площад Роял, лорд Уинтър и сега отседна, естествено, близо до старото си жилище.
Непознатият препусна в галоп.
Лорд Уинтър се спря пред странноприемницата и влезе в жилището си, като реши да следи шпионина: но когато поставяше ръкавиците и шапката си на масата, той видя в огледалото пред него една човешка фигура, която се появи на прага на стаята.
Обърна се. Пред него стоеше Мордаунт,
Лорд Уинтър побледня и остана прав, неподвижен; а пък Мордаунт стоеше на вратата безстрастен, заплашителен като статуята на Командора.
Настъпи късо ледено мълчание.
— Господине — каза най-после лорд Уинтър, — аз, струва ми се, ви дадох вече да разберете доста ясно, че това преследване ми омръзна. Оттеглете се или ще заповядам да ви изгонят като в Лондон. Аз не съм ви чичо и не ви познавам.
— Лъжете се, чичо — отговори Мордаунт с прегракналия си и насмешлив глас. — Тоя път няма да ме изгоните, както направихте в Лондон, няма да посмеете. А що се отнася до това дали съм ви племенник, вие ще се позамислите доста сега, когато научих много неща, които не знаех преди една година.
— Съвсем не ме интересува какво сте научили!
— О, интересува ви много, чичо, в вие сам ще се съгласите веднага с мене — прибави той с усмивка, от която тръпки полазиха по гърба на събеседника му. —
Първия път дойдох при вас в Лондон, за да ви попитам какво става с имота ми; втория път дойдох, за да ви попитам с какво е опетнено името ми. Сега идвам, за да ви задам въпрос, по-страшен от предишните, да ви кажа, както бог е казал на първия убиец „Каин, какво направи с брат си Авел?“ Милорде, какво направихте със сестра си, със сестра си, която беше моя майка?