Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
ли е? И после веднага да се дематериализираш обратно тук.
Тя го погледна право в очите.
— Няма да те разочаровам.
— Иска ми се да имаше друг начин да го намеря.
О, тези думи предизвикваха болка.
— Не се съмнявам.
Излезе от салона, взе палтото си и застана насред фоайето. Затвори
очи и освободи съзнанието си. То проникна първо през вътрешните стени, а после излезе навън. Понесе се над храстите и моравите, минаваше през
дървета и къщи, автомобили и камиони… Прекосяваше паркове, реки и
планини…
Откри енергийния източник на Фюри и я прониза остра болка.
Вероятно той също страдаше в този момент. Олюля се и Зейдист я хвана
за ръката.
Тя го отблъсна.
— Намерих го. О, Боже, той е…
Зейдист отново хвана ръката й и я стисна.
— На петдесет метра. Не по-близо. Ясно ли е?
— Да. Да вървим.
Излезе навън, дематериализира се и прие наново форма на около
двайсет метра от малка хижа в гората. Усети как Зейдист се появи до
лакътя й.
— Хайде, изчезвай! — изсъска той. — Не те искам тук!
— Но…
— Ако искаш да помогнеш, тръгни си веднага, за да не се тревожа
поне за теб. Върви!
Бела го погледна за последен път право в лицето и се
дематериализира.
Зейдист се промъкна предпазливо до хижата, благодарен на студения
въздух, който му помогна да се освободи по-бързо от въздействието на
морфина. Притисна се към стената от грубо издялани трупи, извади
кинжала си и надникна през един от прозорците. Не видя нищо вътре, само евтини мебели и бюро с компютър.
Внезапно го завладя паника, кръвта му се вледени.
А после чу звука… от удар. После още един.
На около двайсет и пет метра от хижата имаше малка барака без
прозорци. Изтича до нея и се ослуша за миг. След това смени кинжала си
с Беретата и ритна вратата.
Гледката, която се разкри пред очите му, сякаш бе излязла от
собственото му минало. Пребит от бой мъж, прикован с вериги към маса.
И психопат, който се бе надвесил над жертвата си.
Фюри вдигна смазаното си от удари лице. Капки кръв блестяха на
подутите устни и смачкания му нос. Лесърът се обърна рязко с бокс на
ръката и на лицето му незабавно се изписа объркване.
Зейдист се прицели в него, но той стоеше точно пред Фюри и ако
ръката му трепнеше, макар и съвсем леко, куршумът щеше да се забие в
близнака му. Наведе дулото на пистолета и простреля лесъра в коляното.
Копелето извика и падна на пода.
Зи се спусна към него. Но тъкмо го сграбчи за дрехите, и се чу втори
изстрел.
Болката разкъса рамото на Зи. Знаеше, че раната най-вероятно е
сериозна, но не можеше да мисли за това в момента. Концентрира се
върху задачата да отнеме оръжието на лесъра с нещо, което той на свой
ред се опитваше да направи с неговото. Затъркаляха се по пода, като
всеки се опитваше да сграбчи пистолета на другия въпреки кръвта, която
се размазваше по телата им. Налагаха се с ръце и крака, размениха си
безброй удари, но и двете оръжия бяха изгубени в схватката.
Около четири минути след началото й, силите на Зи внезапно
започнаха да отслабват. И ето че се озова легнал по гръб на пода, а
лесърът беше седнал на гърдите му. Умът му заповяда на тялото да се
освободи от теглото, което го притискаше, но крайниците му отказаха да
се подчинят. Погледна рамото си. Кървеше обилно — без съмнение, куршумът беше засегнал артерия. И морфинът не помагаше.
По време на това затишие лесърът дишаше тежко и потреперваше —изглежда, че раната в коляното му причиняваше силна болка.
— Кой… по дяволите… си ти?
— Този… когото искаш — отвърна Зи, чието дишане беше също
толкова затруднено. По дяволите… Трябваше да положи усилия, за да
запази зрението си ясно. — Аз съм този… който ти я отне…
— Как мога да съм сигурен в това?
— Видях белезите… на корема й да зарастват. Името ти, с което я
беше белязал, изчезна.
Лесърът замръзна.
Моментът беше подходящ да обърне борбата и да вземе надмощие, но
Зи беше останал без сили.
— Тя е мъртва — прошепна убиецът.
— Не.
— Портретът й…
— Тя е жива. Диша. Но никога няма да я намериш отново.
Убиецът отвори уста и от нея се разнесе яростен рев. Странно, но
Зейдист се успокои. Изведнъж вече му беше лесно да диша. Гледаше като
на забавен каданс движенията на лесъра, който извади един от кинжалите
му и го вдигна над главата му с две ръце.
Зи следеше внимателно мислите си, тъй като искаше да запомни
последната, която щеше да мине през ума му. Замисли се за Фюри и му се