Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
случи?
Джон си представи лицето на Уелси, червената й коса и малкото й
коремче. Видя ниско остриганата глава на Тор, сините му очи и широките
рамене, скрити в черните кожени дрехи. Пред очите му изникна образът
на Сарел с наведена над древните текстове глава — русите й кичури падат
над очите й, а красивите й ръце прелистват страниците.
Изкушаваше се отново да заплаче, затова побърза да седне и да се
успокои. Беше приключил със сълзите. Нямаше да плаче повече. Сълзите
бяха безполезни, слабост, недостойна за тяхната памет. Щеше да им
принесе в дар силата си. И да се закълне над гробовете им, че ще отмъсти
за тях.
Стана от леглото, изкъпа се, облече се и обу маратонките «Найк», които му беше купила Уелси. Само след секунди беше на долния стаж.
Отвори тайната врата, която водеше към подземния тунел, и закрачи
бързо, във войнишки ритъм, през стоманения лабиринт, вперил очи
напред.
Когато влезе в офиса на Тор видя, че от бъркотията няма и следа.
Бюрото беше на мястото си, грозният зелен стол беше зад него.
Документите, химикалките, папките — всичко беше безупречно
подредено. Дори компютърът и телефонът бяха по местата си, макар да се
бяха пръснали на парчета предишната нощ. Вероятно бяха купили нови…
Редът беше възстановен, поне в триизмерния свят.
Отиде в залата за тренировки и включи осветлението. Заради
случилото се днес нямаше да има занятия и той се питаше дали без Тор
тренировките изобщо щяха да бъдат подновени.
Притича през гимнастическите постелки до стаята с оборудването.
Извади два кинжала от шкафа за хладното оръжие, после закопча на
гърдите си достатъчно малка за него ножница. Така въоръжен, се върна и
застана в средата на залата.
Сведе глава точно както го бе учил Тор. После извади кинжалите и
започна работа с тях, обзет от ярост при мисълта за всички лесъри, които
щеше да убие.
Фюри влезе в киното и седна на последния ред. Огромната тълпа, която изпълваше залата, бъбреше в радостно очакване. Салонът беше
пълен е влюбени, сред които и множество двойки момчета. Чуваше
приглушени гласове и гръмогласни възгласи. Слушаше смеха и шума от
развиването на станиолови обвивки, сумтенето и мляскането.
Когато началните надписи се появиха на екрана, лампите угаснаха и
всички започнаха да тропат с крака и да подвикват познати реплики от
филма.
Усети когато лесърът застана до него. Разпозна сладникавия мирис
на бебешка пудра, макар наоколо да се разнасяше миризмата на пуканки и
ароматът на дамски парфюми.
Пред лицето му се появи мобилен телефон.
— Вземи го и го доближи до ухото си.
Фюри се подчини и дочу накъсано дишане. Тълпата, изпълваща
киносалона, изрева:
— По дяволите, Джанет, хайде да си легнем!
Чу гласа на лесъра до ухото си:
— Кажи й, че ще тръгнеш с мен, без да ми създаваш проблеми.
Обещай й, че ще живее и че правиш онова, което ти кажа. И говори на
английски, за да те разбирам и аз.
Фюри заговори в телефона, но без да осъзнава значението на думите, които изричаше. Съзнанието му регистрира единствено факта, че жената
от другата страна на линията заплака.
Лесърът изтръгна телефона от ръцете му.
— А сега си сложи това.
В скута му паднаха стоманени белезници. Той закопча ръцете си и
зачака.
— Виждаш ли изхода вдясно? Ще тръгнем към него. Ти ще излезеш
първи. Навън чака пикап. Ще седнеш на седалката до шофьора. Аз ще
бъда зад теб през цялото време с телефон, допрян до устата. Ако не ми се
подчиняваш или видя някой от братята, ще наредя да я убият. Ножът вече
е опрян до гърлото й, така че нямаме време за губене. Ясно ли е?
Фюри кимна.
— Сега се изправи и тръгни.
Фюри стана и закрачи към вратата. През главата му мина мисълта, че
се бе надявал да излезе от тази история жив. Беше дяволски добър с
оръжията и беше скрил по себе си няколко. Но лесърът беше умен и го
държеше в капан — той нямаше да стане причина за смъртта на онази
жена.
Когато отвори вратата на страничния изход, Фюри вече не се
съмняваше, че тази нощ ще намери смъртта си.
Зейдист дойде в съзнание с усилие на волята, която го преведе през
мрака. Стенейки, започна да се влачи по мраморния под на банята и
накрая успя да влезе в спалнята. Забиваше нокти в дебелия килим, избутваше се напред с крака, но силите му едва стигнаха да отвори с
мисълта си вратата, когато стигна до нея.
Стигна до коридора със статуите и се опита да извика. Отначало от
гърлото му излезе само дрезгав шепот, но после изрева с всички сили.