Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Прекоси я по-скоро по навик, отколкото с помощта на зрението си, и
навлезе в светлия сноп, идващ от банята. Отиде до мивката, пусна водата, наведе се и подложи шепите си под студената струя. Наплиска лицето си, разтърка очи и отпи няколко глътки.
Посегна към хавлията и усети, че близнакът му е в спалнята му, макар
да не го виждаше.
— Фюри… Щях да се отбия при теб, преди да тръгна.
С хавлия под брадичката, погледна отражението си в огледалото.
Оттам го гледаха новите му жълти очи. Замисли се за живота си и осъзна, че по-голямата част от него е минал напразно. Но имаше двама души, които му придаваха смисъл. Една жена и един мъж.
— Обичам те — промълви той с дрезгав глас, осъзнавайки, че за
първи път казва тези думи на близнака си. — Искам да го знаеш.
Фюри застана зад него.
Зи се сви от ужас, като видя отражението му в огледалото. Обръсната
глава, безжизнени очи и белег, който се спускаше по цялата дължина на
лицето му.
— О, Боже! — прошепна Зи. — Какво си направил със себе си, по
дяволите…?
— Аз също те обичам, братко — Фюри вдигна ръка. Държеше
спринцовка — една от двете, които бяха приготвени за Бела. — Ти трябва
да живееш.
Зейдист се обърна рязко точно в мига, в който ръката на близнака му
се спусна. Иглата се заби във врата му и той усети как морфинът се вля
във вената му. Извика и стисна с всички сили Фюри за рамото. Но
наркотикът подейства бързо и той се отпусна тежко на пода.
Фюри коленичи до него и го погали по лицето.
— Винаги съм имал само теб. Ти си единственият, заради когото
трябва да живея. Ако умреш, няма да имам нищо. И ще бъда напълно
изгубен. Освен това тук си нужен.
Зейдист се опита да протегне ръка към него, но не можа да помръдне.
Фюри се изправи.
— Господи, Зи, непрекъснато си мисля, че тази наша трагедия трябва
най-после да приключи.
Последното, което Зейдист чу, преди мракът да се спусне над него, беше шумът от отдалечаващите се стъпки на брат му.
>45.
Джон лежеше на леглото, свит на кълбото, с втренчени в мрака очи.
Стаята, която му бяха дали в имението на братството, беше луксозна и
безлична. Не се чувстваше нито по-добре, нито по-зле в нея.
Някъде откъм ъгъла чу часовник да удря веднъж, два, три пъти…
Продължи да брои тихите ритмични звуци до шест. Обърна се по гръб с
мисълта, че след още шест часа ще започне новият ден. Щеше да настъпи
полунощ и вече нямаше да е вторник, а сряда.
Замисли се за дните, седмиците, месеците и годините от живота си —време, което бе преживял и следователно можеше да смята за свое.
Но колко спорни бяха всички разговори за времето. И хората, и
вампирите обичаха да свеждат безкрайността до нещо, което смятат, че
могат да контролират.
Каква заблуда. Никой не контролира нищо в живота си.
Боже, само ако имаше власт над събитията! Или поне да можеше да
преживее някои от тях повторно. Колко прекрасно би било да можеше да
натисне един бутон и да върне времето назад. Тогава само с един замах, щеше да изтрие вчерашния ден. И нямаше да се чувства така, както сега.
Изстена и се обърна по корем. Тази болка не можеше да се сравни с
нищо… Беше откровение в най-лошия смисъл на думата.
Отчаянието му бе като болест, която бе обхванала цялото му тяло и го
караше да трепери, без да му е студено. Стомахът му се бунтуваше, макар
да беше празен, спазми разкъсваха не само корема, но и гърдите му.
Никога не беше смятал, че емоционалното страдание може да приема
такова физическо изражение, но сега вече разбираше това и знаеше, че
няма да спре скоро.
Трябваше да отиде с Уелси, вместо да си остане у дома, за да учи.
Ако беше в колата, може би щеше да я спаси… Или може би също щеше да
е мъртъв?
Е, смъртта щеше да е по-милостива от сегашното му състояние. Дори
да нямаше нищо освен мрак след нея, със сигурност щеше да е по-добре
от сега.
Уелси я нямаше… Беше си отишла. Джон беше чул, че Вишъс е
прибрал тялото й и ще бъде извършено официално погребение. Но това не
можеше да стане в отсъствието на Тор.
А той също бе изчезнал. Може би беше мъртъв? Утрото беше — така
близо, когато бе тръгнал… Всъщност може би го беше на правил нарочно.
Може би просто беше излязъл на слънчевата светлина, за да бъде заедно с
Уелси.
Като че ли всички си бяха отишли…
Сарел… беше в плен на лесърите, също изгубена за него. Беше
изчезнала от живота му, преди да е имал възможност да я опознае.
Зейдист щеше да се опита да му я върне, но кой знае какво можеше да се