Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Ти си уморен от векове, Фюри. Време е да се освободиш от мен.
— Не мисля, че ще мога.
Зейдист си пое дълбоко дъх.
— Онази нощ, в която бях отнет на семейството ни… Не, не ме
гледай. Прекалено си… близо. Не мога да дишам, когато ме гледаш така…
Просто затвори очи, окей? — покашля се няколко пъти, думите излизаха с
мъка от свитото му гърло. — Не е твоя вината, че не са отвлекли теб. И не
можеш да компенсираш факта, че си имал късмет, а аз — не. Искам да
престанеш да се грижиш за мен.
Фюри издиша шумно и потрепери.
— Имаш ли представа как се почувствах, като те видях в онази килия, гол и окован. И… след като знаех какво ти бе причинявала онази жена
толкова дълго време.
— Фюри…
— Знам всичко, което ти се е случило, Зи. Разказаха ми го мъжете, които… са били там. Чух историите още преди да знам, че се отнасят до
теб.
Зейдист преглътна. Повдигаше му се.
— Винаги съм се надявал да не узнаеш. Молех се…
— Тогава трябва да разбереш защо умирам за теб всеки ден. Твоята
болка е и моя.
— Не, не е. Закълни ми се, че ще сложиш край на това.
— Не мога.
Зи затвори очи. Искаше да помоли брат си да му прости за всички
злини, които му бе причинил, откакто го бе освободил… И да му се
разкрещи заради желанието му винаги да се прави на герой. Но най-вече
искаше да му върне всички изгубени години. Защото той заслужаваше
много повече, отколкото беше получил от живота.
— Е, в такъв случай не ми даваш алтернатива.
Фюри повдигна рязко глава.
— Ако се самоубиеш…
— Мисля, че ще е по-лесно да престана да ти давам поводи за
тревога.
Усети как тялото на Фюри се отпусна от облекчение.
— О… Господи.
— Не знам обаче как да стане това. Инстинктите ми… Винаги съм бил
воден от гнева. И вероятно винаги ще бъда склонен към прибързани
действия.
— О, Боже…
— Но знаеш ли, може би ще се опитам да поработя върху това. По
дяволите, не знам. Вероятно няма да мога.
— Ще ти помогна. По всеки възможен начин.
Зи поклати глава.
— Не. Не искам помощ. Трябва да се справя сам.
Мълчаха известно време.
— Ръката ми изтръпна, вече не я усещам — каза Зи.
Фюри повдигна глава и Зейдист издърпа ръката си, но не отмести
тялото си.
Преди да тръгне, Бела отиде в стаята на Зейдист. Отлагаше
заминаването си от дни и убеждаваше сама себе си, че не го прави с
надеждата той да се отбие при нея. Което беше лъжа.
Вратата беше открехната, затова почука на рамката. Запита се какво
ли ще каже той, като я види. Вероятно нищо.
— Влез — каза женски глас.
Бела пристъпи вътре. Леглото беше празно, до него се търкаляха
монитори и друго оборудване. Сестрата вдигаше счупени парчета и ги
хвърляше в кошчето за отпадъци. Зейдист очевидно беше станал и бе
някъде наоколо.
Сестрата се усмихна.
— Него ли търсиш? Той е в съседната стая, при брат си.
— Благодаря.
Бела почука тихо на съседната врата. Тъй като не й отговориха, направо влезе.
Двамата лежаха с гръб един към друг толкова близо, сякаш имаха общ
гръбначен стълб. Ръцете и краката им бяха свити по един и същи начин, и
двамата бяха забили брадичка и гърдите си. Представи си ги така свити на
кълбо в майчината утроба, в блажено неведение за ужаса и жестокостите, които ги очакваха.
Мисълта, че нейната кръв тече и в двамата, й се стори странна. Тя
беше единственият й дар за тях и единственото, което щеше да остави
след себе си.
Без предупреждение, Зейдист отвори рязко очи. Златистият им блясък
така я изненада, че тя подскочи.
— Бела… — протегна ръка към нея. — Бела…
Тя направи крачка назад.
— Дойдох да се сбогуваме.
Той отпусна ръка, а тя извърна поглед.
— Къде отиваш?— попита той. — На някое безопасно място?
— Да — щеше да се спусне по крайбрежието до Чарлстън в Южна
Каротина и да живее в дома на роднини, които бяха повече от щастливи
да я приемат. — Това ще е ново начало за мен. Нов живот.
— Хубаво.
Тя затвори очи. Копнееше да долови в гласа му нотка на съжаление, породено от нейното заминаване. Но от друга страна, тъй като това беше
тяхното сбогуване, нямаше причина да бъде разочарована.
— Ти прояви такава смелост! — каза той. — Дължа ти живота си. И
неговия също. Толкова си… смела.
Напротив. Всеки момент щеше да рухне напълно.
— Надявам се двамата с Фюри да оздравеете бързо. Да, надявам се…
Тишината се проточи. Тя погледна за последен път лицето на Зейдист.
И разбра, че дори някой ден да сключи брак, нито един мъж не би могъл