Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
доплака. Нямаше съмнение, че той ще живее съвсем малко по-дълго от
него. Винаги се беше провалял в опитите си да го защити…
После мислите му се насочиха към Бела и в очите му бликнаха сълзи.
Представяше си я така ясно… Изведнъж лицето й изникна над рамото на
лесъра — толкова жива, сякаш наистина беше там.
— Обичам те — прошепна той, докато острието на собствения му
кинжал се спускаше към гърдите му.
— Дейвид! — извика Бела.
Лесърът се обърна рязко, траекторията на удара се промени и
острието се заби в пода до рамото на Зи.
— Ела тук, Дейвид.
Бела протегна ръка към него и лесърът се изправи.
— Но ти си мъртва — каза той трескаво.
— Не.
— Бях в дома ти… Видях портрета. О, Боже… — лесърът заплака, докато се приближаваше, куцукайки към нея, и оставяше след себе си
черна кървава диря. — Мислех, че съм те убил.
— Не си. Ела тук.
Зи отчаяно се опитваше да каже нещо, завладян от ужасяващото
подозрение, че образът пред очите му не е плод на фантазията му. После
лесърът се озова в обятията на Бела и заплака неудържимо.
В нея беше малкият пистолет, който й беше дал, преди да отидат в
къщата й.
О, Господи… Не!
Докато повдигаше пистолета все по-нагоре и по-нагоре. Бела беше
завладяна от странно спокойствие. Движенията й бяха бавни, тя
продължаваше да шепне на Дейвид успокояваща думи, докато оръжието не
се озова на нивото на черепа му. Отдръпна горната половина на тялото си
назад и той повдигна глава, за да срещне погледа й. При което дулото се
оказа точно до ухото му.
— Обичам те — каза той.
Тя дръпна спусъка.
Откатът отметна силно ръката й назад и тя загуби равновесие. Когато
звукът от изстрела заглъхна, тя чу тъп удар и сведе поглед. Лесърът
лежеше на една страна и премигваше. Очакваше да му е пръснала мозъка, но видя само една малка дупчица в слепоочието му.
Повдигна й се, но не обърна внимание на това. Прекрачи тялото му и
отиде при Зейдист. Кръвта бе навсякъде.
— Бела… — той най-после успя да повдигне ръце от земята и да
отвори уста.
Тя го прекъсна, като протегна ръка към ножницата, препасана през
гърдите му, в която беше вторият кинжал.
— Трябва да го пробода в гърдите, нали?
По дяволите. Гласът й беше слаб и треперещ също като тялото й.
— Бягай… Излез от…
— В сърцето, нали? Иначе той няма да умре. Отговори ми, Зейдист!
Той кимна. Тя се приближи до лесъра и го ритна, за да го обърне по
гръб. Очите му я гледаха втренчено. Знаеше, че години наред ще ги вижда
в кошмарите си. Хвана кинжала с две ръце, вдигна го над главата си и го
заби. Съпротивлението, което острието срещна, я удиви и ужаси, но
пукотът и светлината, които съпътстваха удара й, я убедиха, че е
приключила с него.
Остави тялото си да се строполи на пода, но си позволи да си поеме
дъх само два пъти, след което отиде при Зейдист. Съблече палтото си, свали пуловера си и покри с него рамото му. След това разкопча колана
си и стегна с него дебелата превръзка.
През цялото време Зейдист се съпротивляваше и я убеждаваше да
побегне и да ги остави на съдбата им.
— Млъкни — каза тя и заби кучешките си зъби в собствената си вена.
— Пий или умри, изборът е твой. Но вземи решението бързо. Трябва да се
погрижа и за Фюри, след това да изведа и двама ви оттук.
Поднесе ръката си до устата му. Кръвта й закапа по затворените му
устни.
— Ах ти, копеле… — прошепва тя. — Толкова много ли ме мразиш…
Той вдигна глава и засмука от вената й. По студените му устни разбра
колко близо е бил до смъртта. Отначало пиеше бавно, после все по-жадно.
Издаваше тихи звуци, които бяха в противоречие с огромното му воинско
тяло. Наподобяваха мяукането на изгладняла котка.
Когато се засити, остави главата си да падне назад със затворени от
задоволство очи. Но тя нямаше време да го съзерцава. Приближи се до
Фюри. Той беше в безсъзнание, прикован с вериги за масата, която беше
обляна с кръвта му. Но гърдите му се повдигаха и спускаха.
По дяволите. Веригите бяха закопчани със стоманен катинар.
Трябваше да ги среже с нещо. Отиде до ужасяващата колекция
инструменти вляво…
И едва тогава видя тялото в ъгъла. Младо момиче с къса руса коса.
Не можа да сдържи сълзите си и те потекоха по бузите й. Момичето
беше мъртво. Когато се увери в това, Бела изтри очите си и се застави да
се концентрира. Трябваше да изведе живите оттук. Те бяха първият й
приоритет. След това… Някой от братята можеше да дойде и…