Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Трябва. И ще го направя. Дай заповед на останалите да стоят
настрани.
Настъпи дълга и напрегната тишина. После Рот отговори по
единствения възможен начин.
— Така да бъде.
След като решението за смъртта на Зейдист беше взето, Фюри се
наведе напред и постави лакти на коленете си. Замисли се за вкуса на
кръвта на Бела върху езика си. Беше толкова особен.
— Съжалявам.
Усети погледите на Рот и Зи върху себе си и осъзна, че е изказал
мислите си на глас. Изправи се.
— Съжалявам. Ще ме извините ли?
Зейдист смръщи вежди.
— Чакай. Искам да направиш нещо за мен.
Фюри гледаше втренчено лицето му. Проследи с очи белега, който
минаваше през него, взирайки се в извивките му както никога досега.
— Само кажи какво.
— Обещай ми, че няма да напуснеш братството, след като си отида —посочи Рот. — И дай клетва над пръстена му.
— Защо?
— Просто го направи.
Фюри смръщи вежди.
— Защо?
— Не искам да бъдеш сам.
Фюри продължи да се взира в него, мислейки си за живота им. Сякаш
наистина бяха прокълнати, макар да нямаха ни най-малка представа защо.
Може би беше просто лош късмет, но той предпочиташе да мисли, че за
всичко си има причина.
Логиката… Логиката бе нещо по-добро от откачените капризи на
съдбата.
— Пих от Бела — каза той рязко. — Снощи, когато посетих Хавърс.
Все още ли искаш да има някой, който да ме наглежда?
Зейдист затвори очи. Като студена вълна от тялото му се излъчи
отчаяние и премина през стаята.
— Радвам се, че си го направил. Ще ми дадеш ли думата си?
— Хайде, Зи…
— Искам само клетвата ти. Нищо друго.
— Разбира се. Както кажеш.
Фюри се приближи до Рот, падна на едно коляно, наведе се над
пръстена му и каза на древния език:
— Ще остана с братството, докато съм жив. Поднасям смирено тази
клетва с надеждата, че я приемате, господарю.
— Думата ти е приета — отговори Рот. — Целуни пръстена, за да я
подпечаташ.
Фюри допря устни до черния диамант и се изправи.
— А сега, ако сме приключили с мелодрамата, искам да изляза оттук.
На вратата спря и се обърна към Рот:
— Казвал ли съм ти някога каква чест за мен е да ти служа?
Рот трепна.
— Не, но…
— За мен наистина е чест — кралят присви очи, а Фюри се усмихна
леко. — Не знам защо това ми хрумна така изведнъж. Вероятно защото те
гледах отдолу нагоре преди малко.
Фюри тръгна и се зарадва, когато се сблъска с Вишъс и Бъч пред
кабинета.
— Здравейте, момчета — докосна ги леко по раменете. — Двамата сте
страхотна двойка, знаете ли? Нашият технически гений и най-добрият на
билярдната маса. Кой би допуснал? — двамата му хвърлиха странни
погледи и той попита: — Рейдж прибра ли се в стаята си?
Те кимнаха и той отиде до стаята му и почука на вратата. Рейдж
отвори и Фюри се усмихна, разтривайки с длан здравия си врат.
— Здравей, братко.
Вероятно се бе задържал на прага по-дълго от нормалното, защото
погледът на Холивуд изведнъж стана остър.
— Какво има, Фюри?
— Нищо — отпусна ръка. — Просто минавах. Грижи се за съпругата
си, чуваш ли? Ти си истински щастливец. Ще се видим по-късно.
Отиде в стаята си. Искаше му се Тор да е тук с тях или поне да знаеха
къде е. Въоръжи се и надникна в коридора. Чу гласовете на братята от
кабинета на Рот.
За да ги избегне, се дематериализира и се появи в коридора със
статуите. Влезе в стаята в съседство на спалнята на Зейдист. След като
затвори вратата, отиде в банята, включи осветлението и втренчи поглед в
отражението си в огледалото.
Извади кинжала си от ножницата, хвана дебел кичур коса и допря
острието до него. Отряза го безмилостно. И повтори това много пъти.
Червените, златистите и кафявите къдрици се сипеха по пода и ботушите
му. Когато от косата му останаха около два сантиметра, взе крем за
бръснене от шкафчето, намаза главата си и извади самобръсначка от
шкафа под мивката.
След като обръсна главата си, избърса остатъците от крема и изтръска
ризата си. Косъмчетата, попаднали под яката му, гъделичкаха врата му.
Усещаше главата си прекалено лека. Прокара длан през нея, наведен към
огледалото, и се огледа.
После взе кинжала и допря острието му до челото си…
С трепереща ръка натисна и го прокара надолу, разрязвайки го на две.
Завърши с разрез във формата на буквата S при горната си устна. Кръвта
се събираше в разрезите и капеше по пода. Той я избърса с чиста бяла
хавлия.
Зейдист се въоръжи изключително грижливо. В спалнята беше тъмно.