Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Трепереща и едва владееща истерията си, тя взе един електрически
трион, включи го в контакта и преряза бързо оковите на Фюри. След като
и пронизителният шум от работата на триона не го свести, Бела отново
изпадна в ужас.
Погледна Зейдист, който с голяма мъка беше повдигнал горната
половина на тялото си от пода.
— Ще докарам пикапа, който е пред хижата — каза тя. — Ти остани
тук и пази силите си. Ще имам нужда от помощта ти, за да пренесем
Фюри. Той е в безсъзнание. А момичето… — гласът й беше задавен. — Ще
се наложи да я оставим…
Притича през снега до хижата с отчаяната надежда да намери
ключовете за пикапа. Опитваше се да не мисли какво ще прави, ако не ги
открие. Слава Богу, бяха закачени на гвоздей до вратата. Грабна ги и се
втурна навън, запали двигателя и закара пикапа до бараката. Спря го с
каросерията към вратата.
Тъкмо скачаше на земята, когато видя Зейдист да прекосява прага, залитайки като пиян. Носеше Фюри на ръце, но нямаше да издържи още
дълго. Побърза да отвори капака на товарното отделение и двамата
буквално паднаха вътре, преплели окървавени крайници. Тя се опита да ги
избута навътре, но не успя. Скочи горе при тях и ги издърпа за коланите.
Когато се убеди, че няма опасност да се търкулнат обратно, скочи на
земята. Затвори капака и срещна погледа на Зейдист.
— Бела — прошепна той едва доловимо. — Не исках да преживееш
всичко това… Цялата тази грозота.
Тя се извърна. След миг вече натискаше педала на газта.
Еднопосочното платно, което отвеждаше от хижата, беше
единствената й възможност и тя се молеше да не срещне някого по пътя
си. Когато излезе на шосе 22, отправи благодарствена молитва към
Скрайб Върджин и подкара колата към дома на Хавърс така, сякаш
животът й зависеше от това.
Наклони страничното огледало, за да вижда вътрешността на
каросерията. Вероятно им беше много студено, но не намали скоростта.
Може би студът щеше да забави загубата на кръв.
Фюри усещаше ледения вятър по голото си тяло и обръснатата си
глава. Нададе стон и се сви на кълбо. Беше му студено. Нима непременно
трябваше да преживее такъв смразяващ студ, за да се озове в Небитието?
Тогава, слава на Бога, че щеше да се случи само веднъж.
Усети нещо да се протяга към него. Ръце… Те се обвиха около него и
го дариха с топлина. Треперещ, той се отдаде на нежната им прегръдка.
Какъв беше този шум? Близо до ухото му… Звук, различен от рева на
вятъра.
Песен. Някой му пееше.
Усмихна се. Беше прекрасно. Ангелите, които го отвеждаха към
Небитието, имаха наистина красиви гласове.
Замисли се за Зейдист и сравни възхитителната мелодия с песните, които той обичаше да пее.
Да, Зейдист пееше като ангел, както се оказа. Притежаваше наистина
ангелски глас.
>47.
Зейдист дойде в съзнание и първото, което инстинктът му подсказа, беше да се надигне. Дяволски лоша идея. Силната болка, която прониза
рамото му, го повали обратно и той отново загуби съзнание.
Втори рунд.
Този път, когато изплува от черната бездна на мрака, знаеше какво не
трябва да прави. Обърна бавно глава, вместо да се опитва да се изправи.
Къде беше, по дяволите? Стаята беше нещо средно между гостна и
болнично помещение. Намираше се в клиниката на Хавърс.
Някой седеше в ъгъла.
— Бела? — попита той с дрезгав глас.
— Съжалявам — Бъч се наведе напред и лицето му се показа в
осветения кръг. — Само аз съм.
— Къде е тя? — гърлото му беше пресипнало. — Добре ли е?
— Да.
— Къде е?
— Тя… се кани да напусне града, Зи. Всъщност мисля, че вече е
заминала.
Зейдист затвори очи. И се замисли дали няма да е по-добре отново да
припадне.
Не можеше да я обвинява след всичко, което беше преживяла. И
особено убийството на лесъра. Беше по-добре да се отдалечи от Колдуел.
Макар той да изпитваше огромна болка от загубата.
Прочисти гърлото си.
— А Фюри? Той…
— В съседната стая е. Целият е превързан, но е добре. Двамата бяхте
в безсъзнание цели два дни.
— Тор?
— Никой няма представа къде е. Изглежда, е изчезнал — ченгето
изпусна шумно въздуха от дробовете си. — Сега Джон живее в къщата на
братството, но не можем да го изкараме от тренировъчната зала. Спи в
офиса на Тор. Искаш ли да знаеш нещо друго? — Зи поклати глава и Бъч
се изправи. — Ще те оставя сам. Мислех, че ще се почувстваш по-добре, след като разбереш как стоят нещата.
— Благодаря… Бъч.
Очите на ченгето проблеснаха при споменаването на името му и Зи
осъзна, че никога досега не се е обръщал към него така.