Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Няма за какво — отговори той.
Вратата се затвори и Зейдист седна в леглото. Всичко пред очите му
се завъртя, но свали бързо от гърдите и показалеца си кабелите, които го
свързваха с различни монитори. Алармите започнаха да пищят, но той ги
накара да замлъкнат, като бутна на пода всички апарати, поставени до
леглото му. Настана тишина.
Издърпа катетъра си и направи болезнена гримаса, след което изгледа
системата, която се вливаше във вената му. Канеше се да откъсне и нея, но после размисли. Може би имаше нужда от това, което му преливаха.
Изправи се. Тялото му не му се подчиняваше. Но стойката, на която
беше окачена банката, се оказа изключително полезна в ролята на бастун, и той тръгна към съседната стая. Още щом излезе в коридора, от всички
страни към него се спуснаха медицински сестри. Той ги отпрати и отвори
първата врата, до която стигна.
Фюри лежеше в огромно легло, свързан с толкова много апарати, че
самият той приличаше на машина. Обърна глава към него.
— Защо си станал, Зи?
— За да създам главоболия на персонала — затвори вратата и се
приближи до леглото. — Всъщност реагират наистина бързо.
— Не трябваше да…
— Млъкни и се отмести.
Фюри изглеждаше дяволски изненадан, но се отдръпна и Зи отпусна
изтощеното си тяло върху матрака. Когато положи глава върху
възглавниците, от устата и на двамата се отрониха едновременно
въздишки.
Зи разтърка очи.
— Грозен си без косата си, знаеш ли?
— Това означава ли, че ще оставиш твоята да расте?
— Не. Приключих с конкурсите за красота.
Фюри се засмя. После дълго мълчаха.
В тишината Зейдист непрекъснато си спомняше какво бе изпитал, когато беше влетял в онази барака и бе видял Фюри прикован към масата, без коса и с размазано от бой лице. Беше станал свидетел на болката и
агонията му.
Прочисти гърлото си.
— Не трябваше да те използвам по този начин.
Фюри обърна рязко глава към него.
— Какво?
— Когато исках да бъда… нараняван. Не трябваше да те карам да ме
биеш.
Не последва отговор и Зи обърна глава, за да види как Фюри покрива
очите си с длани.
— Беше жестоко от моя страна — продължи той.
Въздухът между тях бе пълен с напрежение.
— Мразех да правя това с теб.
— Знам. Знаех го и тогава, когато те карах да ме налагаш, докато от
раните ми не потече кръв. Знаех, че страдаш, и това беше най-гадното.
Никога повече няма да те моля да го правиш.
Голите гърди на Фюри се повдигнаха и отпуснаха.
— Предпочитам да съм аз, отколкото някой друг. Кажи ми, когато
отново имаш нужда. Ще ти помогна.
— Господи, Фюри…
— Какво? Това е единственият начин, по който ще ми позволиш да се
погрижа за теб. И да те докосна.
Беше ред на Зи да сложи ръка на очите си, за да скрие напиращите в
тях сълзи. Наложи се да се покашля два пъти, преди да каже: — Виж, не искам повече да ме спасяваш, братко. С това е свършено.
Време е да те освободя.
Не последва отговор. И Зи отново хвърли поглед на близнака си.
Точно навреме, за да види сълзата, която се бе търкулнала по бузата му.
— О… по дяволите — измърмори той.
— Да. Точно казано — втора сълза се откъсна от окото на Фюри. —По дяволите. Плача.
— Добре, стегни се.
Фюри избърса лицето си с длани.
— Защо?
— Защото… мисля, че ще се опитам да те прегърна.
Фюри отпусна ръце до тялото си и го погледна с глупаво изражение
на лицето.
Макар да се чувстваше неловко, Зи с мъка премести тялото си по-
близо до това на брат си.
— Повдигни си главата, по дяволите — Фюри изпъна врат, Зи плъзна
ръката си под него и го прегърна с другата. И двамата замръзнаха в това
неестествено за тях положение. — Знаеш ли, беше ми много по-лесно да
сторя това, когато мръзнеше в каросерията на онзи пикап.
— Ти ли беше?
— А ти да не мислеше, че е бил Дядо Коледа?
Космите по тила на Зи настръхнаха. Излагаше на показ чувствата си.
Какви ги вършеше, по дяволите?
— А аз си мислех, че е ангел — каза тихо Фюри и отпусна глава
върху ръката на брат си. — Когато ми пееше, мислех, че песента ще ме
отведе благополучно до Небитието.
— О, аз далеч не съм ангел — погали Фюри по бузата и избърса
сълзите му. После с върха на пръстите си затвори клепачите му.
— Уморен съм — прошепна Фюри. — Толкова съм… уморен.
Зи гледаше втренчено лицето на брат си. Натъртванията вече
заздравяваха, подутините спадаха, белегът, който сам си беше направил, избледняваше. Но бръчките на изтощението и напрежението личаха ясно.