![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Откъде го измисли?
- Ами измислих го.
- Виж, нека зарежем това. Просто исках да бъда откровен с теб, да ти кажа какво се е случило, а не да започна да умувам по въпроса. Не искам и ти да се тормозиш.
- Не ходи там сам - каза тя с потъмняло лице. - Никога сам и през нощта, не си търси още проблеми.
Той изсумтя пренебрежително.
Тя стана и излезе от стаята. Никога не я бе виждал да се държи така. След малко се върна с голяма черна кожена чанта.
- Разкопчай си ризата, моля те. - И извади стетоскоп.
- Какво, да не се майтапиш.
Стоеше пред него със стетоскопа в ръка и се взираше театрално в тавана. После сведе поглед и се усмихна.
- Опитваш се да измамиш чичо доктор? Е, добре, разкопчай си ризата.
- Само ако и ти разкопчаеш твоята.
- Веднага след това, обещавам. Всъщност, ако искаш, и ти можеш да послушаш сърцето ми.
- Добре, ако махнеш това. Господи, Роуан, студено е.
- Топля го в ръце само за децата, Майкъл.
- Ох, по дяволите, нима мислиш, че големите и силни мъже като мен не могат да усещат студ?
- Спри да ме разсмиваш. Поеми си дълбоко дъх.
Той изпълни нареждането.
- Е, какво чу там вътре?
Тя се изправи, свали стетоскопа и го прибра в чантата. Седна до Майкъл и притисна с пръсти китката му.
- Кажи де.
- Всичко е наред. Не чух никакъв шум. Не установих и никакви вродени увреждания, нито пък дисфункция или каквато и да било слабост.
- О, значи старият Къри е здрав като камък! А какво ти подсказва шестото чувство?
Тя сложи ръка на врата му и плъзна пръсти в отворената яка, като леко галеше кожата. Беше толкова нежно и така необичайно за нея, че по целия му гръб плъзнаха тръпки и пламъчето на страстта се разгоря.
Едва се сдържаше да не я сграбчи и тя сигурно го усещаше. Но лицето и? си остана безизразно; очите и? бяха някак стъклени и не се откъсваха от него. Той започна да се тревожи.
- Роуан?
Тя бавно отдръпна ръцете си. Отново се превърна в старата Роуан и остави пръстите си да се плъзнат с влудяваща нежност в скута му. Стисна подутината на джинсите му.
- Е, какво ти каза шестото чувство? - попита той отново, като едва се удържаше да не разкъса дрехите и?.
- Че си най-красивият и секси мъж, с когото съм спала - каза тя лениво. - Че е било много умно от моя страна да се влюбя точно в теб. И че нашето първо дете ще бъде невероятно красиво и силно.
- Наистина ли това видя?
- Не, но така ще стане - отвърна тя и положи глава на рамото му. - Ще се случат прекрасни неща - добави и се сгуши в него. - Защото ние ще ги накараме да се случат. Можем да започнем още сега.
Към края на седмицата в «Мейфеър и Мейфеър» се проведе първото сериозно заседание по въпроса за създаването на медицинския център. След консултация с Роуан бе решено да бъдат проведени няколко координирани проучвания относно осъществимостта му, оптималния му размер и най-подходящото място в Ню Орлиънс.
Райън уреди няколко срещи на Ан Мари и Пиърс в главни болници в Хюстън, Ню Йорк и Кеймбридж. На тях щяха да бъдат обсъдени възможностите за сдружаване с университети или съществуващи институции в града.
Роуан се зае да проучи техническите сведения за развитието на американските болници. Проведе четиричасов разговор с Ларкин, стария си шеф, и с лекари от цялата страна, като молеше за предложения и идеи.
Вече бе разбрала, че най-грандиозната и? мечта може да бъде реализирана само с частица от капитала и?, ако въобще се наложеше да се черпи от него. Или поне така твърдяха Лорън и Райън Мейфеър. Беше най-добре нещата да продължат да се развиват на тази основа.
- Но някой ден може цялото богатство, до последното пени, да се влее в медицината - каза тя на Майкъл, когато бяха насаме, - да се вложи в създаването на ваксини и антибиотици, в операционни и болнични легла.
Реставрацията на къщата вървеше така гладко, че Майкъл дори имаше време да огледа няколко други имота. Към средата на септември той купи един голям, прашен магазин на Мегазин стрийт, където щеше да направи офис на «Големите надежди». Намираше се само на няколко преки от Първа улица и от родната му къща. Сградата беше старомодна, с плосък покрив и веранда от ковано желязо, която стърчеше над тротоара. Още един от онези перфектни моменти.
Да, всичко вървеше просто прекрасно и те много се забавляваха. Салонът беше почти готов. Бяха постлали няколко от китайските килими на Жулиен и подредиха прекрасните френски мебели. Старият стенен часовник отново работеше.
Разбира се, роднините постоянно ги умоляваха да оставят хотела и да заживеят с едно или друго семейство, докато дойде денят на сватбата. Но те се чувстваха много удобно в големия апартамент с изглед към Сейнт Чарлз авеню. Обожаваха «Карибския салон» и персонала на малкия елегантен хотел, дори и асансьора с изрисуван с цветя таван и малкото кафене, където понякога закусваха.