Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Ласитър хвърли обратно шапката. Подсвирна си и се опита да изглежда непринудено.
- Ти сериозно ли? – попита Бъч. Сякаш другия мъж доброволно искаше да се подложи на лоботомия. Или на ампутация на крайник. Или на педикюр.
- Няма начин, - отвърна Ви. – Кога и къде стана приятел на враговете ни...
Ангелът вдигна дланите си нагоре.
- Не е моя вината, че не струвате...
Тор пристъпи пред Ласитър, сякаш се тревожеше, че може да се случи нещо много по-сериозно от заядливия разговор. И тъжното в случая бе, че неслучайно бе загрижен. Като изключим техните шелани, Ви и Бъч обичаха най-много Ред Сокс, и дори пренебрегваха здравия разум.
- Добре, добре, - каза Тор, - имаме по-големи проблеми, за които да се тревожим.
- Все ще му се наложи да заспи, - измърмори Бъч към съквартиранта си.
- Да, внимавай, ангеле, - озъби се Ви. - Не харесваме вашия вид.
Ласитър вдигна рамене, сякаш братята бяха просто малки злобни кутрета, скачащи по краката му.
- На мен ли говорите? Или просто чувам гласа на губещит...
Всички започнаха да викат едновременно.
- Само две думи, кучки, - озъби се Ласитър. – Джони. Деймън. О, чакай, Кевин. Юкайлис. Или Уейд. Богс. Роджър. Клемънс. И храната ли не струва в Бостън? Или само бейзбола?
В този момент Бъч се хвърли, готов да подпали ангела като коледна елха...
- Какво, по дяволите, става тук!
Гърмящият глас, идващ отгоре, приключи спора Сокс-срещу-Янките. Тор издърпа ченгето от обхвата на ангела, и всички погледнаха нагоре, докато кралицата съпровождаше краля надолу по стълбите. Присъствието на Рот караше всички да се стегнат и да се държат като професионалисти. Дори и Ласитър.
Е, с изключение на Бъч. Но все пак, той беше „хипер превъзбуден”, както сам се изрази, през последните двадесет и четири часа – и имаше основателна причина да е раздразнителен: неговата шелан щеше да присъства на срещата на Съвета. Което, от гледната точка на брата, беше все едно на срещата щяха да присъстват двама Рот. Бедата се състоеше в това, че Мариса бе най-възрастна от нейната кръвна линия, и след като Ривендж искаше пълно присъствие, тя трябваше да се отзове.
Бедното копеле.
В последвалото затишие ръката на Блей започна да трепери и той изпита почти непреодолимото желание да сграбчи кинжала. Мислеше само, че момента бе идентичен с прелюдията преди стрелбата по Рот през есента – в онази нощ всички се бяха събрали тук, и Рот слезе долу с Бет… и една пушка изстреля куршум, насочен право в гърлото на краля.
Очевидно не само той мислеше за това. Не една ръка се насочи към кобура си и остана в готовност.
- О, Господи, ти си тук, - каза Тор.
Блей се обърна намръщен, и едва успя да преглътне реакцията си. Към тях се присъедини не Пейн, а Куин. И, човече, мъжа изглеждаше повече от готов да срита няколко задника със суровия си поглед и тяло, опънато като тетива в черните кожени дрехи.
За момент съзнанието на Блей се пропука, залято от чисто сексуално излъчване. До такава степен, че започна да си фантазира съвсем неуместни неща: примерно, как той и Куин се промъкват в килера за едно бързо чукане без събличане на дрехите.
Той изстена и пренасочи вниманието си към краля. Това поне беше подходящо. Само Рот имаше значение, не и шибания му любовен живот…
Чувството на безпокойство замени похотта. Дали той и Куин отново щяха да бъдат заедно? Господи, колко странна мисъл. Емоционално секса помежду им изобщо не беше добра идея. Безспорно можеше да се каже, че му влияе зле. Но той искаше още и още. Само Господ можеше да му помогне.
- Добре, да го направим, - заговори Тор. – Всички ли знаят къде отиваме?
Обезпокоително беше да изпита облекчение, осъзнал сериозността на задачата, пред която бяха изправени, ала това прочисти съзнанието му от всичко друго освен задължението да пази живота на Рот… дори и с цената на своя собствен. Беше по-добре да се тревожи за краля, отколкото за глупостите около него и Куин.
Със сигурност.
Глава 51
Куин прие форма върху покритата със сняг тераса и докато всички от Братството, освен Бъч, се материализираха покрай него, той не беше изненадан от цялото това перчене. Имотът, където щеше да се проведе събранието на Съвета, беше точно според стандарта на глимерата: много земя, която бе почистена и пейзаж. Малка къщичка с вход, която изглеждаше така сякаш принадлежеше на картичка от Котсуолдс*. Дяволски голямо имение, което в този случай бе направено от тухли и имаше назъбени ръбове, блестящи капаци и тъмносив покрив.