Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Ривендж продължи да излага плана си, а Трез се настани пред камината и кимаше там, където бе нужно. Обаче съзнанието му бе в кухнята, при жената…
Зачуди се как ли се казва. И още по-важното – кога щеше да я види отново?
Глава 50
Долу, в стаята за прегледи в клиниката, Куин летеше в небесата. Не, не летеше като с Чесната и ранения брат на задната седалка, точно преди да се разбие.
- Извинявай, може ли да повториш?
Доктор Джейн се усмихна и придърпа една маса до леглото. Той смътно забеляза предметите на масичката, но беше по-фокусиран върху думите на лекарката.
- Още е бременна. Нивата на хормоните ѝ са двойни, както трябва да бъде, кръвното налягане е перфектно, сърдечния ритъм е чудесен. И повече не се е появявало кървене, нали?
Лекарката погледна към Лейла и Избраницата поклати отрицателно глава, с непоклатимо изражение.
- Никакво кървене.
Куин крачеше наоколо, заровил ръка в косата си, докато мозъка му се чудеше какво става.
- Не го разбирам… имам предвид, че искам точно това – че двамата го искаме, – но не разбирам защо тя има…
Веднъж след като минаха по пътя към ада, сега се чувстваха напълно обезоръжени, когато обстоятелствата се обърнаха в тяхна полза и отново ги издигаха към земята. Доктор Джейн поклати глава.
- Вероятно няма да е от полза, но и Елена никога не е виждала нещо подобно. Така че разбирам объркването ти, и най-вече, мога да се поставя на твое място, защото знам колко е жестоко да се надяваш. Трудно е да бъдете оптимисти след всичко, през което преминахте.
Човече, шелана на Ви изобщо не беше идиотка.
Куин насочи вниманието си към Лейла. Избраницата носеше свободна бяла роба, ала не такава, каквато носеше като член на свещената секта от жени на Скрайб Върджин. Беше облечена в ежедневен халат, а под него носеше болнична пижама с розови и червени сърчица на бял фон. А на масичката с колелцата имаше кутия солени крекери, както и шест малки бутилки джинджифилов ейл „Канада Драй”. Като стана дума за „лекарствата” на таблата, Док Джейн отвори крекерите.
- Знам, че последното нещо, за което мислиш, е храна. – Тя подаде едно от ронливите солени квадратчета. – Но ако го изядеш, и ако пийнеш малко сода, може нещата там долу да се поуспокоят.
И кой да предположи, че ще се получи. Лейла почти преполови пакета и изпразни две от малките зелени бутилки.
- Наистина помага, а? – измърмори Куин, когато Избраницата отново си полегна и въздъхна облекчено.
- Нямаш представа колко. – Лейла сложи ръка ниско на корема си. – Каквото се иска, ще го направя, ще ям и ще пия.
- Кофти е, когато ти се гади.
- Не става въпрос за мен. Не ми пука, ако ще да повръщам през следващите осемнадесет месеца, стига малкото да е добре. Страхувам се само, че с наддаването на килограми ще изгубя… е, сещаш се.
Да, всеки, който смяташе, че жените са по-слабия пол, наистина не беше наред с главния мозък.
Той погледна към доктор Джейн.
- Какво ще правим сега?
Лекарката сви рамене.
- Моят съвет? Да се доверяваме на симптомите и на резултатите от изследванията, иначе ще се побъркате. Тялото на Лейла понесе и ще понася всичко. Ако сега няма никакви признаци, че ще направи аборт, и всичко говори, че бременността продължава нормално, ви съветвам да поемете дълбоко дъх и да я карате полека. Ако гледате твърде напред в бъдещето, или ако попаднете в капана на случилото се през изминалите няколко дни, ще се разпаднете, докато всичко приключи.
„Има право”, помисли си Куин.
Телефонът на добричката докторка иззвъня.
- Изчакай секунда – след малко идвам. Трябва да прегледам догена, който си поряза ръката миналата вечер. Лейла, доколкото съм запозната, няма медицинска причина, поради която да те държим тук. Въпреки че не искам да излизаш от имението през следващите няколко вечери. Нека изчакаме малко, става ли?