Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Рив застана пред огнището и обърна лице към всички празни столове.
- Къде е твоят хелрен?
- Горе.
- Кажи му да слезе. Веднага. Иначе ако мръдне през къщата, е вероятно да бъде прострелян в гърдите.
Очите на жената пламнаха и този път, когато тръгна, нямаше преувеличение с бедрата, никакво отмятане на косата през рамото, казващо „огледай ме“. Очевидно, че посланието „хич не се шегуваме“ беше схванато и тя искаше мъжът й да оцелее през нощта.
В чакането, което последва, Куин държеше пистолета си в дланта, очите му - приковани в стаята, добрият му слух бе настроен да чуе нещо, каквото и да е подозрително.
Нищо.
Което предполагаше, че техните домакини изпълняваха заповеди...
Странно безпокойство го накара да настръхне, погъделичка го по гръбнака и го накара да се намръщи и да премине от настроен нащрек към режим ДЕФКОН 1**. От другата страна на камината Джон изглежда, че усети същото, пистолетът му се повдигна, очите му се присвиха.
И тогава студена мъгла удари глезените на Куин.
- Помолих няколко специални госта да се присъединят, - промълви Рив сухо.
В този момент две колони от мъгла се издигнаха от пода, приеха форма в раздвижения въздух,... които Куин веднага рапозна.
Добре че.
Без Пейн на длъжност по каквато и да е причина, той се чувстваше сякаш не им бяха достатъчни уменията, дори и с тези на Братството. Ала докато Трез и Ай Ем се явяваха, той пое дълбоко въздух.
Ето това беше двойка точни убийци, от типа, който наистина не искаш да имаш срещу себе си в какъвто и да е двубой. Добрата новина беше, че Ривендж имаше минало в редиците на сенките, а връзката на Рив с Братството и краля означаваше, че двамата братя очевидно идваха да изиграят роля на подкрепление.
Куин пристъпи, за да поздрави и двамата, приветствайки ги както останалите с ръкостискане, бързо придърпване и потупване по гърба.
- Хей, мой човек...
- Какво става...
- Как я караш...
След като посрещането приключи, Трез огледа наоколо.
- О’кей, значи ние просто ще стоим настрана, докато не проимате нужда от нас. Но без съмнение ние сме тук.
След няколко изредени „благодаря ви“ от братята, Рив каза няколко думи насаме на сенките... и след това двамата изчезнаха през булото на мъгливите си форми и се понесоха над пода, студеното раздвижване на въздуха ги увери в това.
Подходящият момент. След по-малко от минута домакинята се върна с дребен по-възрастен мъж до себе си. Като се вземе предвид начина, по който остаряваха вампирите, с ускорено физическо влошаване в края на живота си, Куин предположи, че на мъжа му оставаха пет години. Най-много десет.
Направиха се няколко представяния, но на Куин не му пукаше за тази тъпотия. Повече се тревожеше дали останалата част от къщата е празна.
- Има ли някакви догени тук? - попита Рив, докато жената настаняваше стареца върху един от трапезните столове.
- Както пожелахте, всичките си отидоха за тази част от вечерта.
Ви кимна на Фюри и Зи.
- Тримата ще претърсим помещенията. Да видим дали е така.
Въпреки че Блей вярваше на себе си, Братството, на Джон Матю и Куин, се почувства много по-добре, като знаеше, че сенките са наоколо. Трез и Ай Ем не само бяха превъзходни бойци и вродено опасни за всеки един, когото обявяваха за враг; те имаха поразително предимство пред Братството.
Невидимостта.
Не беше сигурен дали всъщност можеха да влязат в бой в подобно състояние, но нямаше значение. Всеки един, който влезеше тук – като, да речем, шайката шибани копелета, – гаранция, че щеше да направи преценка само за видимите здрави тела в стаята.
Не и на тези двама братя.
И това беше добре.
В този момент Ви се върна с Фюри и Зи от обиколката си – и Бъч беше с тях, предположи, че братът бе пристигнал с кола.
- Чисто.
Последва кратка пауза. И тогава, както беше уредено, Тор отиде до предната врата и отвори пътя за Рот.
Време е за шоу, помисли си Блей, очите му трепнаха по посока на Куин, преди да се фокусира отново.
Тор и кралят влязоха в трепезарията рамо до рамо, опрели глави, сякаш водеха дълбок разговор за нещо важно, ръката на брата върху тази на Рот, сякаш мъжът искаше да се прибере у дома.
Това всичко беше представление за пред домакина и домакинията.