Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Човече, сляп или не, той определено изглеждаше като сила на природата: въпреки че не бе облечен в някаква кралска роба, кралят бе неопровержимо начело, масивното му тяло и дългата тъмна коса, и черното наметало, го правеха повече заплаха, отколкото всеки друг монарх.
И това бе идеята.
Водачеството, особено когато опираше до глимерата, беше базирано върху възприемането – и никой не можеше да отрече това, че Рот изглеждаше като жив, дишащ образ на сила и авторитет.
И този дълбок властен глас обаче не нараняваше.
- Признавам, че измина дълго време откакто съм ви виждал. Набезите отпреди две години покосиха много от семействата ви и аз споделям вашата болка. Аз също загубих кръвната си линия в нападения от лесъри, така че съзнавам точно през какво преминавате, докато се опитвате да възвърнете живота си, както е бил преди.
Един мъж се размърда в стола си...
Но беше просто промяна в позата, не прелюдията към изваждане на оръжие.
Блей се отпусна на поста си, както направиха още няколко други. Дявол да го вземе, нямаше търпение тази среща да приключи и да върне Рот обратно у дома в безопасност.
- Мнозина от вас познаваха баща ми добре и помнят времето му в Древната страна. Моят баща бе мъдър и сдържан водач, внимателен мъж, привърженик на логическото мислене и кралските обноски, който се занимаваше единствено и само с подобряването на тази раса и нейните граждани, – Рот направи пауза, черните наметала направиха кръг в центъра на стаята. – Споделям няколко от отличителните черти на баща си,... ала не и всички. Всъщност аз не съм сдържан. Не прощавам. Аз съм мъж на войната, не на мира.
С това Рот извади от ножницата си един от черните си кинжали, черното острие проблесна на светлината на кристалния полилей. Точно пред краля амбициозната тълпа реагира с колективно потреперване.
- Чувствам се много удобно в сблъсъци, дали от законен или смъртен вид. Баща ми бе посредник, който създаваше мостове между две страни. Аз градя гробове. Баща ми увещаваше. Аз взимам. Баща ми бе крал, който на драго сърце би седнал на масите ви за вечеря и би обсъждал с вас незначителни неща. Аз не съм такъв мъж.
Аха, дам. Без съмнение никой не се бе обръщал по този начин към Съвета. Ала Блей не можеше да не се съгласи с приближените. Слабостта не се уважаваше. Още повече, че с тази група, законът сам по себе си вероятно вече нямаше да пази трона на Рот стабилен.
Страх от друга страна?
Имаше много по-добър шанс.
- Моят баща и аз имаме нещо общо обаче, – Рот наведе глава, сякаш се взираше в черното острие. – Моят баща предизвика смъртта на осем от вашите близки.
Последва колективно ахване. Ала Рот не позволи това да го забави.
– По време на управлението на баща ми имаше осем покушения срещу живота му и без значение колко време отнемаше, без значение дали бяха дни, седмици или дори месеци, той успяваше да разбере кой стоеше зад всяко едно... и преследваше поотделно виновниците и собственоръчно ги убиваше. Може и да не сте чували истинските истории, но знаете за смъртните случаи – извършителите бяха обезглавени с изтръгнати езици. Разбира се, докато мислено се връщате назад, можете да назовете членове от вашите кръвни линии, които са били екзекутирани по този начин?
Безпокойство. Много безпокойство. Което предполагаше, че спомените бяха разпознати.
- След това ще си спомните, че тези убийства са приписвани на Обществото на лесърите. Казвам ви го това сега, знам имената, знам и къде са гробовете, защото баща ми се погрижи да ги запомня. Това бе първият кралски урок, на който ме научи. Моите поданици трябва да са почтени, защитени и да служат добре. Предателите, от друга страна, са зараза за всяко законно общество и трябва да бъдат изкоренени, – Рот се усмихна по напълно зъл начин. – Приказвайте каквото си искате за мен, научих се добре от водачеството на баща ми. И да сме наясно – моят баща, не Братството, изпълни тези убийства. Знам това, защото обезгалви четирима от тях пред мен. Ето колко бе важен урокът.
Няколко от жените се преместиха по-близо до който и мъж да стоеше до тях.
Рот продължи.
- Няма да се поколебая да последвам стъпките на баща ми в това. Признавам, че всички сте страдали. Уважавам вашите изпитания и желая да ви водя. Обаче няма да се поколебая да третирам каквото и да било бунтарство срещу мен и моите хора като акт на предателство.