Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Да го направим, - каза Ви, минавайки през страничната врата.
В момента, в който заблъска по нея, тя се отвори сякаш и това, заедно с още много други неща, беше уговорено. Но човече, ако това бе домакинята им? Жената, която стоеше пред вратата, беше облечена в дълга и тъмна вечерна рокля, която беше с деколте до пъпа, и имаше халка от диаманти около врата си с размера на нашийник на доберман. Парфюмът й толкова тежък, че беше като удар за синусите – въпреки факта, че той беше все още навън.
- Готова съм за вас, - каза тя с нисък дрезгав глас.
Куин се намръщи, мислейки си, че дори в това дизанейрско каквото и да беше, мацето се появи като лека жена. Не беше негов проблем обаче.
След като влезе с останалите вътре, стаята, в която влязоха, беше нещо като оранжерия, огромните посадени зелени неща и величествено пиано предполагаха много вечери с гости, втренчени в някакъв оперен певец, припяващ в стил йодел в ъгъла.
Заблуда.
- Насам, - обяви жената с изящен жест на ръката.
Като следа от нея, парфюмът - вероятно беше повече от едно пръсване от един източник, нещо като слой от всички видове гадости? – почти оцвети въздуха зад нея, и бедрата й се поклащаха с двойно старание с всяка стъпка, сякаш се надяваше, че всички зяпаха задника й и го искаха.
Мне. Заедно с останалите, той претърсваше всяко кътче и пролука, готов да стреля и задава въпроси, след като тялото падне на земята.
Точно влязоха в предния салон с маслените картини, осветени всяка отделно със светлини от тавана, и с тъмните червени ориенталски килими, и …
Мамка му, огледалото беше точно като онова, което висеше в къщата на родителите му. Същата позиция, същият размер от пода до тавана, същата рамка от позлатени листа.
Мда, побиха го тръпки. Лошо.
Цялата къща му напомняше за имението, в което бе израснал, всичко в това място, декорът, който беше далеч, далеч, далеч от средната класа, все пак нищо кичозно и тузарско. Мне, тази гадост беше изтънчена смес от старо богатство и класическо чувство за стил, което можеше да бъде само да бъде наследено, но не и научено.
Очите му затърсиха Блей.
Мъжът вършеше работата си, стоеше нащрек, оглеждаше мястото.
Майката и бащата на Блей не бяха толкова богати. Ала неговият дом беше по-добър в толкова много отношения. По-топъл – и това нямаше общо с отоплителните системи.
Как ли бяха родителите на Блей?, зачуди се внезапно. Беше прекарал почти повече време под техния покрив, отколкото под своя собствен, и те му липсваха. Последният път, в който ги бе видял... Господи, дълго време. Може би от онази нощ на внезапно нападение, когато бащата на Блей се беше преобразил от Господин Костюмен счетоводител до сериозен тип, пердашещ задници. След това, двамата се бяха преместили в убежището си, и тогава той и Блей окончателно се разделиха.
Надяваше се, че бяха добре...
Образът на Блей и Сакстън, застанали гърди в гърди, бедро до бедро, в спалнята на Блей, се вряза в мозъка му.
По... Дяволите... Това болеше.
И човече, кармата си знаеше работата.
Като се завърна в реалността, той последва кръшната снага и Братството в огромна трапезаря, която бе подготвена според указанията на Тор: цялата завеса беше дръпната пред многото прозорци, които имаха изглед към задните градини, и плъзгащата се врата, която се досети, че водеше към кухнята, беше барикадирана от тежък и античен бюфет. Каквато и маса да беше стояла в средата, беше преместена, и двадесет и петте съчетани махагонови стола със седалки от червена коприна бяха подредени в редица, гледащи към мраморно огнище.
Рот щеше да застане пред огнището и да отправи обръщението си, и Куин мина напряко и провери дали стоманения отвор на вентилационната система е затворен.
Така и беше.
От двете страни на огнището имаше две облицовани врати, които водеха към старомодна приемна зала. Той, Джон Матю и Рейдж направиха проверка в стаята, затвориха вратата и след това той зае позиция пред входа вляво, а Джон Матю направи същото отдясно.
- Вярвам, че всичко е по вашия вкус? – каза жената.