Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Разбира се.
Доктор Джейн излезе след минута, и Куин се зачуди какво да прави. Искаше да помогне на Лейла да се върне в къщата, но, за бога, тя не беше саката. Въпреки това той чувстваше, че иска да я носи на ръце до края на бременността ѝ.
Той се облегна на шкафчетата от неръждаема стомана.
- Осъзнавам, че искам да те питам как си през две секунди.
Лейла се засмя.
- Ето че ставаме двама.
- Искаш ли да се връщаме в къщата?
- Знаеш ли… всъщност не. Чувствам се… - тя се огледа, - по-сигурна тук долу, ако трябва да съм честна.
- Има смисъл. Искаш ли нещо друго?
Тя кимна към малкия поднос, зареден със средства против гадене.
- Докато имам тези под ръка, съм добре. А ти се чувствай свободен да ме оставиш и отивай да водиш битки.
Куин се намръщи.
- Мислех да остана в…
- И да правиш какво? Не ти казвам да се махаш. Но имам усещането, че само аз трябва да седя тук и да ставам на компот. Ако нещо се случи, мога да ти се обадя и ти ще се прибереш веднага.
Куин се замисли за братята и бойците, които трябваше да тръгнат за срещата на Съвета в полунощ. Ако си беше нормална нощ с обичайните сблъсъци на бойното поле, може би щеше да остане. Но когато Рот бе навън, посрещайки задниците от глимерата?
- Добре, - каза бавно той. – Ще нося телефона си постоянно, и ще заявя пред останалите, че обадиш ли се, изчезвам.
Лейла отпи от джинджифиловия ейл и се втренчи в чашата, все едно гледаше как мехурчетата се издигат около леда. Той се замисли къде бяха предната вечер – при Хавърс, извън контрол, ужасени, скърбящи. „Пак може да стане някой гаф”, припомни си той. Беше твърде рано, за да се привързва отново към малкото.
И въпреки това не можеше да се удържи. Застанал в облицованата с плочки стая, изпълнена с миризма на дезинфектант, пронизваща носа му, и ръба на шкафчето, който се забиваше в задника му… той осъзна, че сега бе точния момент да започне да обича малкото. Точно тук, точно сега.
Както мъжа се привързваше към жената си, така и бащата се привързваше към поколението си – и съответно сърцето му се отваряше, за да приеме всичко: обвързването, което идваше с избора да се опита да има деца, ужаса да не ги изгуби, който можеше да се обзаложи, че никога няма да изчезне, радостта, че някой, който носи частица от теб, остава на земята след като вече те няма, отчаяното желание да ги държиш в прегръдките си и да ги гледаш в очите и да им даваш цялата любов, от която се нуждаят.
- Може ли…. Да пипна корема ти? – попита той с тънък глас.
- Разбира се! Не се налага да питаш. – Лейла легна назад с усмивка на уста. – Нали знаеш, че това, което е вътре, е наполовина твое?
Куин разтърка нервно ръцете си, доближавайки масата. Със сигурност бе докосвал Лейла през периода ѝ на нужда, а след това дори грижливо, защото ситуацията го изискваше. Никога не бе мислил, че ще докосне бебето си.
Куин наблюдаваше отдалече как ръката му се приближава. Исусе, пръстите му трепереха като откачени. Но в мига, в който я докосна, престанаха.
- Тук съм, - заговори той. – Татко е тук. Никъде няма да ходя. Само ще изчакам, докато си готово да се появиш на бял свят, и после двамата с майка ти ще се погрижим за теб. Така че се дръж, разбра ли? Върши си твоите работи там, а ние ще чакаме, колкото е необходимо.
Със свободната си ръка взе дланта на Лейла и я сложи върху своята.
- Твоето семейство е тук. Чакаме те… и те обичаме.
Беше супер глупаво да се говори така на купчина клетки. Обаче той не можеше да го потисне. Думите, действията… наистина бяха негово дело, ала всъщност идваха от напълно непознато място. И въпреки това чувстваше, че постъпва правилно. Имаше усещането, че… така трябва да се държи един баща.
Четиридесети калибър за левичари – в наличност.
Пистолет за дясната ръка – в наличност.
Резервни патрони на колана – в наличност.
Два кинжала в кобурите о гърдите – в наличност.
Кожено яке...
На вратата на стаята на Блей се почука и той се наведе навън от гардероба:
- Влез.
Когато Сакстън влезе, той облече якето и се завъртя.
- Хей. Как си?
Нещо не беше наред. Другият мъж огледа „работното облекло” на Блей от глава до пети, както се казва. Безпокойство накара Сакс да вдигне светлите си вежди: така и не свикна да се чувства удобно в присъствието на оръжия.