Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Тор всъщност водеше Рот с това държане за ръката, завеждайки го до огнището, поставяйки го точно в средата. А разговорът? Беше за това къде стоят двамата домакини, къде бяха разпределени столовете, къде стояха братята и бойците… и двете сенки, разбира се.
Докато Рот кимаше, кралят бавно раздвижи главата си наоколо сякаш пронизващите му очи попиваха детайлите в стаята. И после изказа признателност на домакина и домакинята, след като бяха доведени напред, за да целунат масивния му черен диамантен пръстен.
След това, най-доброто от глимерата започна да пристига.
От определеното си място в задната част на стаята до стената от прозорци, Блей имаше добра видимост към всеки един от тях. Исусе, можеше да си спомни някои от тях от живота си преди нападенията, преди да започне да живее в имението и да се бие с братята. Родителите му не бяха на еднакво равнище с тези мъже и жени, но по-добре от покрайнините – все пак кръвните линии на семейството му бяха добри и те бяха включени в много фестивали и празнувания в големите къщи.
Така че тези приятелчета не бяха непознати за него.
Но беше дяволски сигурен, че не са му липсвали.
Всъщност трябваше да се засмее на себе си, след като няколко от жените се намръщиха и погледнаха към деликатните си покрити крака, обувки Лубутен се вдигнаха и затрепериха... сякаш хладината на сенките беше отчетена.
Когато Хавърс пристигна, лечителят на расата изглеждаше леко изтощен. Без съмнение бе нервен, че ще види сестра си отново и имаше причина да бъде. От това, което Блей беше разбрал, Мариса бе сритала задника му насред стаята на последното официално събрание на Съвета.
Блей съжаляваше, че е пропуснал това нещо.
Мариса пристигна малко след брат си и Бъч се запъти към нея, поздравявайки я с продължителна целувка преди да я заведе с горда и защитаваща ръка до място в ъгъла, точно до неговото. След като ченгето й помогна да седне, застана до нея, огромен, широк и с лош поглед... особено докато сключваше поглед върху Хавърс и се усмихна, оголвайки зъби.
Блей установи, че завижда мъничко на двойката. Не заради семейното отчуждение със сигурност. Но Господи... да имаш възможност да те видят с половинката ти публично, да им покажеш любовта си, да имаш уважавана връзка от всички останали? Хетеросексуалните двойки имаха това за даденост, защото не познаваха нищо различно. Съюзите им бяха разрешени от глимерата, дори и двойките да не бяха влюбени, да изневеряваха един на друг или иначе казано да бяха измама.
Двама мъжки?
Мнеее.
Още една причина да негодува срещу аристокрацията, предположи той. Макар че в реалността той имаше чувството, че нямаше да се притеснява дали ще бъде дискриминиран. Мъжът, когото желаеше, никога нямаше да застане до него публично, и то не защото Куин даваше пукната пара за това какво мислеха хората. Първо, мъжът не беше така открит. И второ, сексът не създаваше двойки.
Иначе това копеле щеше да е сгодено за половината Колдуел, по дяволите.
О, ама какво говореше той.
Отдавна бе превъзмогнал мечтата по Куин.
Наистина.
Напълно…
Млъквай, измърмори на себе си, докато последният от Съвета пристигна.
Рив не загуби никакво време. Всяка секунда, през която Рот бе пред групата, кралят не само беше фатално открит, ала също и го настигаше шансът слепотата му да бъде разкрита.
Кралят на симпатите се обърна към Съвета, пурпурният му взор изследваше тълпата с лукава усмивка на лицето му – сякаш може би се наслаждаваше на факта, че тази група от всезнайковци нямаше никаква представа, че гълтач на грехове ги водеше.
- Така, свиквам тази среща на Съвета. Датата и часът са...
Докато встъплението продължаваше, Блей държеше погледа си зает, проверявайки гърбовете на мъжете и жените, къде бяха ръцете им, дали някой не мърдаше. Естествено, групата се беше появила с черни вратовръзки и кадифени облекла, жените със скъпоценности и мъжете със златни джобни часовници. И все пак, беше изминало много време откакто се бяха събирали официално и това значеше, че тяхното желание да се съревновават един с друг за по-високо социално положение не оставяше никакво съмнение, че всички просто ужасно много страдаха от свободно време.
- ... нашият водач Рот, син на Рот.
Докато любезното ръкопляскане звучеше и тълпата се изправяше в столовете си, Рот пристъпи една крачка напред.