Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Не, добре съм.
Подтекста беше съвсем друг: „Не си насилвай късмета, тъпако.”
- Тъкмо щях да ходя да нагледам хляба.
Трез отново затвори очи и гласа на Избраницата зазвуча като весела мелодия в ушите му, като едновременно ускори сърдечния му ритъм и го успокои.
- Знаеш ли, - чу се да казва, - може да се разтършувам за нещо вкусно.
Тя му се усмихна.
- Последвай ме. Сигурна съм, че ще намерим нещо, което да ти хареса.
Тя тръгна към вратата, през която бяха влезли преди малко и Трез замига като пълен задник.
Отдавна не се беше случвало жена да му говори без двусмислици… но доколкото можеше да каже, тези думи, които едва ли можеха да се смятат за свалка – поне според неговия похотлив филтър, не съдържаха никакво обещание за свирка или пълна секс-програма. Нито пък разкриваха някакво привличане.
Напълно в природата на нещата, поведението ѝ го накара да я желае още повече. Краката му тръгнаха след нея, тялото му я следваше както кученце следва господаря си, без дори да се замисли да се отклони от пътя, избран от нея...
Ай Ем сграбчи ръката му и го издърпа назад.
- По дяволите, дори не си го и помисляй.
Първата мисъл на Трез бе да се освободи, дори да се наложи да остане с един крайник по-малко.
- Не знам за какво говориш...
- Не ме карай да те хвана за надървения член, за да докажа, че съм прав, - изсъска Ай Ем.
Вцепенено Трез погледна надолу към слабините си. Е, кой да предположи.
- Няма да… - „да я чукам” му дойде на ум, но Господи, не биваше да използва думата с „ч” в присъствието на жената, дори и хипотетично. – Сещаш се, няма да правя нищо.
- И наистина очакваш да ти по вярвам?
Очите на Трез се обърнаха към вратата, през която изчезна жената. Мамка му. Като ставаше въпрос за липсата на доверие по въпроса за въздържанието…
- Тя не е свободна, разбра ли ме, - стисна зъби Ай Ем. – Не е честно спрямо някой като нея – още повече, ако я изчукаш, Фюри ще тръгне след теб с черния кинжал. Тя е негова, не твоя.
За част от секундата Трез настръхна срещу думите му – не че феминистката му страна надигна глас срещу третирането на жените като собственост, макар наистина да беше нередно. Не, причината беше…
Моя.
Някъде от дълбините на цялото му същество, думата се прокрадна навън, сякаш внезапно всяка клетка в тялото му бе намерила гласа си и сега говореше само истината, която имаше значение.
- Извинявайте, че ви накарах да чакате.
Чул гласа на Рив, Трез отклони съзнанието си от високата скала, от която ненадейно бе полетял надолу.
Кралят на симпатите слизаше по същите стълби, които бе използвала Избраницата, подпираше се на бастун, а черното палто от норка поддържаше натъпканото му с лекарства тяло топло.
Ай Ем каза нещо и Рив отговори, а Трез отново насочи вниманието си към вратата на кухнята. Какво ли правеше там? Вероятно се навеждаше, за да надникне във фурната и да нагледа хляба…
През гърлото му се процеди коварно ръмжане.
- Моля? – настойчиво отговори Рив и присви пурпурните си очи.
Поредното сръчкване в ребрата върна Трез към реалността.
- Извинявай. Лошо храносмилане. Ти как си?
Рив повдигна веждата си, после сви рамене.
- Имам нужда от помощта ви.
- Всичко, което поискаш, - каза Трез и наистина го мислеше.
- Утре вечер има среща на Съвета. Рот ще е там. Братството със сигурност ще осигури охрана, но искам и вие да го следите незабелязано.
Трез се отдръпна раздразнено. Съветът се събираше редовно на всеки няколко години във връзка с набезите, и Ривендж никога не беше имал нужда от подкрепление.
- Какво става?
- Есента простреляха Рот.
Какво. По. Дяволите.
Трез стисна зъби.
- Кой? – В края на краищата, той харесваше краля.
- Шайката копелета. Не ги познавате, но утре вечер може да се срещнете – ако се съгласите да дойдете.
- Разбира се, че ще сме там. – Когато Ай Ем кимна, Трез кръстоса ръце пред гърдите си.
- Къде?
- Ще го организирам в това имение в Колдуел в полунощ. То е сред малкото, в които Обществото на лесърите не успя да проникне – семейството остана извън заподозрените, защото бяха на гости при кръвни роднини същата вечер, когато се случи нападението. – Рив се придвижи по покрития с ръкоделия диван, седна и започна да върти бастуна на пода между краката си. – Нека ви обясня как ще процедираме. Рот ослепя напълно, но глимерата не знае за това. Искам да е седнал в салона за сутрешен чай, така че когато аристократите пристигнат, да не виждат как разчита на някой друг да му помогне да намери мястото си. Тогава…