Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тъмночервените камъни нанасят удари. Бледосините са бариерни. — Тя ги сложи на показалците и средните му пръсти, и му показа последните два. — Тези все още са нови за нас и не разполагаме с много. Този, прозрачният… всъщност Халана взе идеята от теб. Никога не сме създавали камъни, чиято единствена цел е да съхраняват магия, която да бъде изтеглена по-късно, а не да бъде използвана с някаква цел.
— Хранилищен камък!
— Да. Вече имаме двайсетина от тях. Засега съдържат само силата на трима средносилни магьосници. Халана не искаше да рискува да добавя още, а и повечето от енергията в Убежището бе взета и съхранена от магьосниците-Изменници, което я прави по-достъпна, отколкото когато се налага да се използва пръстен. Ако обаче бяхме започнали да ги зареждаме в мирно време, щяха да са по-полезни.
Той взе пръстена и го наниза на последния свободен пръст на дясната си ръка.
— А другият?
— Лилавият? — Тя се ухили. — Това е лечителски камък.
— Калия ли го направи?
— Не. Една камъкотворка разчете съзнанието й, приложи наученото върху един доброволец и направи няколко камъка. Тя твърди, че камъните са научени да подсилват усилията на тялото да се лекува.
Лоркин взе пръстена и го огледа.
— Хитро. Така няма да има значение каква рана има нужда от изцеляване. Приносителят просто трябва да знае как да използва магическата си сила, за да придържа счупените кости в правилно положение, за да не зарастнат накриво, или как да придържа страните на раната, или да премахва отрова, инфекция или съсиреци. Но няма да може да се използва за изцеляване извън тялото, за успокояване на болката или да премахва умората. Колко камъка е направила?
— Пет. Чакай малко… да премахва умората? — Тивара се намръщи. — Ти можеш да го правиш?
— Ами… да. Не го споменах, докато бях в Убежището, за да не… дразня още повече хората ви.
— Отнема ли много енергия?
— Не.
— Можеш ли да премахнеш моята умора или тази на Савара?
— Да.
Тя махна с ръка, когато той се опита да й върне пръстена. Лоркин погледна ръцете й. Тя не носеше никой от пръстените си.
— Ти имаш ли такъв?
— Не.
— Тогава го вземи. За мен е безполезен. Аз така или иначе мога да правя тези неща.
— Савара знаеше, че ще откажеш, но настоя да ти го предложа.
— Оценявам предложението й, но ще ми направи по-голяма услуга, ако го даде на теб.
— А на мен защо ми е, когато имам теб? — Тивара взе пръстена, усмихвайки се. — Тя иска да те види.
Изменницата го улови за ръката и го поведе към коридора. Савара се намираше в малка стая, заобиколена от хора, които разговаряха на групички, влизаха и излизаха непрекъснато. Лоркин се огледа и разпозна всички Говорителки — с изключение на Халана, разбира се. Щом ги видя, Савара вдигна ръка, за да прекъсне жената, с която разговаряше, и тръгна към него.
— Лоркин — каза тя, поглеждайки към жилетката му. — Готов ли си за битката?
Той се потупа по гърдите.
— Да, благодарение на теб и на човека, който е подготвил всичко това.
Тивара протегна лилавия пръстен. Кралицата се усмихна и кимна.
— Дай го на говорителката Лана.
Когато Тивара се отдалечи, Савара пристъпи към него и внезапно двамата се оказа оградени от заглушаваща бариера. Лицето й придоби каменно изражение.
— Тя издала ли е още нещо?
Лоркин предположи, че става дума за Калия, и се намръщи.
— Не. Усещам само вина. На няколко пъти я хванах да си мисли, че е голяма глупачка.
— И няма дори намек за онова, което смята да направи?
Той поклати глава.
— На ваше място обаче не бих се успокоявал.
Тя сви устни в мрачна усмивка.
— Няма. Тя ще се намира далеч от мен и ще бъде наблюдавана внимателно. — Кралицата въздъхна. — Подозирам, че онова, което е направила, е рикоширало и е убило Халана, затова не иска да повтори тази грешка.
— Надявам се, макар това да прави невъзможно доказването на престъплението й. Освен ако не желаете да разкрия умението си.
— Не и когато аз съм единствената й цел. — Савара наведе поглед и горчиво се засмя. — Но пък може да се окаже, че докато е жива, задачата ти ще бъде да я наглеждаш. Ако спечелим тази битка.