Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 159
Перейти на страницу:

Нямаше представа кой е поставил всичките тези свещи, които посрещаха посетителите, но бе благодарна, че са там. Поне най-сетне щеше да се отърве от кучетата, които я преследваха толкова отдавна. Най-накрая щеше да може да потърси помощ и да се върне в двореца при Ричард.

Калан си спомняше прекрасно пророчеството. „Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.“

Сега, когато беше открила място, на което по всичко личеше, че ще намери хора, поне си позволи да мисли, че е надвила пророчеството. Скоро щеше да се озове на сигурно място и най-сетне да си почине. При мисълта, че ще се озове на сигурно място, очите й толкова натежаха, че едва успяваше да ги държи отворени.

Колкото по-навътре навлизаше в структурата, толкова повече се освобождаваше от паниката, която я бе държала в напрежение дълго време. Сега, когато взе да се поуспокоява, силата също я напусна.

Не беше яла и не беше спала достатъчно от много дни. Като се прибави и треската, дойде й твърде много накуп. Едва вървеше, но знаеше, че трябва да продължава. Докато не намереше помощ, нямаше да бъде в безопасност.

Дори това да държи очите си отворени се бе превърнало в усилие, да слага единия си крак пред другия. Все едно към стъпалата й бяха привързани огромни тежести. Съвсем скоро единственото усилие, на което бе способна, бе да се влачи едва-едва напред.

Калан премина през стаи със стотици ивици плат, увесени от тавана, на края на всяка от които бе окачен някакъв предмет, всичко — от монети до останки от дребни гризачи. Запита се какво ли е това място; опита се да задържи дъха си, защото вонята беше почти нетърпима.

По-нататък премина през лабиринт от коридорчета и стаи, осветени от стотици свещи. Спря на място. Стори й се, че някой шепне името й.

— Майко Изповедник…

Този път бе сигурна — викаха я. Огледа помещението и напрегна взор да пробие мрака, в който тънеха страничните коридори, но не видя никого.

Когато го чу за трети път, вече беше наострила слух и успя да определи посоката, от която идваше гласът. Беше откъм стената. Като се приближи към звука, Калан забеляза, че вътре в самата тъкан на стената е вплетен дребничък човек. Беше гол.

Изведнъж Калан го позна. Беше Хенрик, момченцето от пазара.

— Майко Изповедник…

Облещила очи, Калан се вторачи в момчето.

— Хенрик, какво правиш тук?

— Вкараха ме тук. Моля те, помогни ми.

Калан извади ножа си и започна да сече клоните и бръшляна, който се беше увил около него и го държеше в плен. Докато се опитваше да разкъса жилавото увивно растение, в пръстите й се впиха бодли. Тя се дръпна, лапна върха на пръста си, за да облекчи внезапната болка. Видя и дупчиците с набъбнала кръв, там, където тръните се бяха впили в плътта на Хенрик.

Калан тутакси се зае наново да разкъса растителността, която го притискаше. По лицето му се ронеха сълзи.

— Благодаря ти, благодаря ти — заповтаря той, хлипайки. — Толкова съжалявам за това, което направих, Майко Изповедник.

— Какво направи? — попита тя, за да отклони вниманието му от болката на бодящите го тръни, докато се опитваше да го освободи.

— Одрасках те. Не исках, нямах такова намерение. Но не можах да се въздържа… И…

— Няма нищо. — Калан внимателно преряза трънливия клон, който го бе приклещил. Наведе се напред, като се опитваше да намери безопасно местенце, където да го хване, за да го откъсне от момчето, без да го нарани допълнително. — Всичко е наред, спокойно. — Целите му гърди бяха надупчени от тръните, краката и ръцете му също. Но макар да изглеждаше болезнено, раните не бяха смъртоносни.

— Бягай — едва успя да пророни той.

Калан го изгледа изпод вежди.

— Кой ти стори това? Какво става тук?

— Бягай — повтори той. — Махни се, преди да са те пипнали.

Тя взе ръката му и я преметна през раменете си, после го повдигна. Той потръпна, щом тръните се откъснаха от кожата на гърба му. Част от тях бяха закривени и трудно поддаваха. Когато най-сетне го освободи, Калан го положи да легне на земята и извади резервната риза от раницата си.

1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)