Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Генерали?
— Генерал Самсонов се е застрелял, имаме тялото му. Командирът на Петнадесети корпус Мартос е пленен. Пленени са и петстотин артилерийски оръдия.
— Накратко, Втора руска армия е унищожена — каза Лудендорф и най-сетне вдигна поглед от походното писалище. — Вече не съществува.
Валтер не се сдържа и се усмихна.
— Тъй вярно.
Лудендорф не отговори на усмивката му. Размаха листа, който разглеждаше.
— Което прави написаното тук още по-иронично.
— Господине?
— Изпращат ни подкрепления.
Валтер се изуми.
— Какво? Моля да ме извините, господин генерал. Подкрепления?
— Аз съм също толкова изненадан, колкото и Вие. Три корпуса и кавалерийска дивизия.
— Откъде?
— От Франция — където ни е нужен и последният човек, ако искаме планът Шлифен да проработи.
Валтер си спомни, че Лудендорф е работил по подробностите на плана Шлифен с обичайната си енергичност и скрупульозност и следователно знае какво е нужно във Франция до последния човек, кон и патрон.
— Но защо?
— Не знам, но мога да се досетя — с горчивина отвърна Лудендорф. — Политика. Княгини и графини в Берлин плачат и се вайкат пред императрицата как семейните им имения са прегазени от русите. Главното командване се е поддало на натиска.
Валтер усети, че се изчервява. Неговата майка беше сред онези, които бяха додявали на императрицата. Разбираемо беше дамите да се тревожат и да молят за закрила, ала бе непростимо армията да се поддаде на молбите им и да застраши цялата стратегия на войната.
— Не искаше ли Антантата тъкмо това? — с раздразнение попита Валтер — Французите убедиха русите да нападнат с неподготвена армия, надявайки се ние да изпаднем в паника и бързо да пратим подкрепления на Източния фронт, като по този начин отслабим армията си във Франция!
— Именно. Французите са в отстъпление — липсват им хора, накратко, победени са. Единствената им надежда беше ни разсеят. И желанието им се изпълни.
— Спечелихме голяма победа на изток, но русите постигнаха стратегическо преимущество за съюзниците си на запад — отчаяно заключи Валтер.
— Именно.
Тринадесета глава
Септември-декември, 1914 година
I
Женски плач събуди Фиц.
Първо помисли, че е Беа. След това се сети, че жена му е в Лондон, а той е в Париж. Жената в леглото до него не беше двадесет и тригодишна бременна княгиня, а момиче от един френски бар, деветнадесетгодишно и с ангелско лице.
Надигна се на лакът и я погледна. Тя имаше руси мигли, които трепкаха на лицето й като пеперуди върху цвете и сега бяха мокри от сълзи.
— Страх ме е — изхлипа тя.
Фиц я погали по косата.
— Успокой се. — Научил бе повече френски от жени като Жини, отколкото в училище. Жини беше съкратено от Жинет, но дори и Жинет звучеше като измислено име. Сигурно истинското й име беше нещо прозаично, като Франсоаз.
Утрото беше приятно и през отворения прозорец в стаята на Жини полъхваше топъл ветрец. Фиц не чу нито артилерийски огън, нито тропот на ботуши по паважа.
— Париж още не е паднал — успокоително прошепна той.
Явно не биваше да го казва — така предизвика нов порой сълзи, Фиц погледна часовника си. Беше осем и половина. Трябваше временно да се върне в хотела си до десет.
— Ако германците дойдат, ще се погрижиш ли за мен? — попита Жини.
— Разбира се, мила. — Той потисна чувството за вина. Би я спасил, ако можеше, но тя нямаше да е сред първостепенните му задачи.
— Ще дойдат ли? — тихичко попита тя.
Щеше му се да знае. Германската армия беше два пъти по-многобройна от предвижданията на френското разузнаване. Премина през североизточна Франция, като печелеше всяка битка. Сега германската лавина беше достигнала до една линия северно от Париж — на какво точно разстояние на север Фиц щеше да разбере през следващите няколко часа.
— Казват, че градът няма да се отбранява — рече Жини. — Вярно ли е?
Фиц не знаеше. Ако Париж окажеше съпротива, немската артилерия щеше да го разруши. Разкошните сгради щяха да рухнат, кратери щяха да осеят широките булеварди, бистрата и бутиците щяха да се превърнат в руини. Изкушаваща бе мисълта, че градът трябва да се предаде и да избегне всичко това.