Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 419
Перейти на страницу:

— Войници, дръжте позицията! — викна Бобров. Извади пистолета. — Казах да държите позицията! — Прицели се сред тълпата войници, които се носеха край него.

— Ще застрелям дезертьорите! Предупреждавам!

Чу се пукот и по косите на майора плисна кръв. Бобров се строполи. Григорий не знаеше дали го е поразил случаен немски куршум, или някой от своите.

Обърна се и побягна с останалите.

Вече имаше стрелба навсякъде. Григорий не знаеше кой по кого стреля. Русите се разпръснаха из гората и на него му се стори, че оставя шума от битката зад гърба си. Продължи да тича колкото му стигнаха силите, сетне се просна на килима от листа и не можа да помръдне. Лежа дълго. Имаше чувството, че е парализиран. Изненада се, че още стиска пушката. Не знаеше защо не я е изпуснал.

Най-после смогна да се изправи на крака. От някое време го болеше дясното ухо. Докосна го и извика от болка. По пръстите му полепна кръв. Предпазливо го пипна отново и с ужас установи, че по-голямата му част липсва. Някой го бе ранил, без Григорий да разбере. В някакъв момент горната половина на ухото му беше отнесена от куршум.

Провери пушката си. Нямаше патрони. Презареди, макар да не знаеше защо. Явно не можеше никого да уцели. Върна предпазителя на мястото му.

Разбра, че русите бяха попаднали в засада. Германците ги бяха примамили напред и бяха затворили капана.

Какво да прави сега? Наоколо нямаше никого, та не можеше да попита някой офицер какви са заповедите. Но не можеше и да остане на място. Корпусът отстъпваше, това поне беше сигурно, и Григорий предположи, че трябва да тръгне назад. Ако имаше оцелели от руската войска, навярно се намираха на изток.

Обърна гръб на залязващото слънце и закрачи. Движеше се възможно най-тихо през гората, понеже не знаеше къде са немците. Чудеше се дали цялата Втора армия е била разгромена и е избягала. Като нищо можеше да умре от глад в тази гора.

След час спря да пие вода от един поток. Помисли дали да не промие раната си, но реши да я остави както си е. Напи се до насита, и се сви на земята да почине. Затвори очи. Скоро щеше да се стъмни. За щастие, времето беше сухо и той можеше да спи тук.

Вече дремеше, когато чу шум. Вдигна поглед и потресен видя немски офицер на кон, който се движеше бавно сред дърветата на десетина метра от него. Минал беше, без да забележи сгушения край потока Григорий.

Григорий вдигна безшумно пушката и свали предпазителя. Коленичи, опря приклада в рамо и внимателно се прицели в средата на гърба на офицера. Той вече беше на петнадесетина метра от него — нямаше как да го пропусне с пушката.

В последния момент онзи се обърна, предупреден от някакво шесто чувство. Григорий натисна спусъка.

Сред тишината на гората изстрелът бе оглушителен. Конят скочи напред. Офицерът се свлече настрани и се удари в земята, но единият му крак остана в стремето. Конят го влачи стотина метра през храсталака, после забави ход и спря.

Григорий внимателно се ослуша да не би изстрелът да е привлякъл някого. Чуваше само шумоленето на вечерния ветрец в листака.

Тръгна към коня. Щом приближи, вдигна пушката и я насочи към офицера, ала предпазливостта му бе ненужна. Човекът лежеше неподвижно с лице нагоре и широко отворени очи. Каската се търкаляше до него. Имаше ниско остригана руса коса и доста красиви зелени очи. Може би беше съгледвачът от по-рано, Григорий не можеше да прецени. Лев щеше да разбере — щеше да запомни коня.

Григорий отвори дисагите. От едната страна имаше карти и бинокъл. От другата — парче наденица и самун черен хляб. Григорий примираше от глад. Отхапа от наденицата. Тя беше щедро подправена с пипер, мерудии и чесън. От пипера лицето му пламна и се запоти. Сдъвка припряно, преглътна и си натъпка устата с хляб. Толкова беше вкусно, че направо му се доплака. Облягаше се на хълбока на едрия кон и ядеше бързо, а зелените очи на убития го гледаха втренчено.

VI

— По наши преценки русите имат тридесет хиляди убити, господин генерал — докладва Валтер на Лудендорф. Стараеше се ликуването му да не е твърде явно, ала германската победа беше решителна и той не можеше да скрие усмивката си.

Лудендорф се държеше хладно и овладяно.

— Пленници?

— По най-скромни изчисления са около деветдесет и две хиляди, господин генерал.

Статистиката беше изумителна, но Лудендорф не се впечатли.

1 ... 148 149 150 151 152 153 154 155 156 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)