Каменният кръг [bg]

— Ами… — казах, леко притеснена. — Не е каквото си мислиш. С баща ти… всъщност имам предвид с чичо ти… — чудех се как да му обясня ситуацията, без да навлизам в по-дълбоки води, но той се обърна и тръгна към вратата.

— Чакай малко. — Спря, но не се извърна. Добре измитите му уши стърчаха като малки крилца, утринната светлина озаряваше нежната им розовина. — На колко си години?

Той се обърна към мен с някак болезнено достойнство.

— Ще стана на петнайсет след три седмици. — Червеното отново плъзна по бузите му. — Не се кахърете, достатъчно голям съм, за да разбера… какво е това място. — После килна глава към мен в опит за поклон.

— Не се засягайте, госпожо. Ако чичо Джейми… искам да кажа… — търсеше подходящите думи, не ги намери и накрая избълва: — Беше ми приятно да се запознаем, госпожо! — Обърна се и се изстреля навън, като затръшна вратата така, че тя се разтресе в рамката си.

Пак паднах на възглавниците, едновременно развеселена и притеснена. Чудех се какво ли ще каже големият Иън на сина си, когато се срещнат — и обратното. И тъй като вече бях започнала да се чудя, се зачудих и какво бе накарало Младия Иън да тръгне да търси Джейми. Очевидно знаеше къде да открие чичо си; и все пак, ако се съдеше от неувереността му, никога не беше стъпвал в бардак.

Дали беше изкопчил тази информация от Джорди в печатницата? Едва ли. И все пак, ако не беше така… значи бе разбрал за връзката на чичо си с това място от друг. И най-вероятно от самия Джейми.

Но в такъв случай Джейми вече е знаел, че племенникът му е в Единбург, така че защо се престори, че не го е виждал? Иън беше най-старият му приятел, бяха израснали заедно. Джейми трябваше да има много сериозна причина, за да го заблуди така.

Не продължих с размишленията, защото пак се почука на вратата.

— Влез — казах и пригладих завивките в очакване да поставят закуската върху тях.

Когато вратата се отвори, насочих вниманието си към място на около метър и половина над пода, където очаквах да се намира главата на прислужницата. При последното отваряне на въпросната врата се бе наложило да настроя мерника си на около стъпка по-нагоре, за да възприема появата на Младия Иън. Този път трябваше да го сваля.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попитах миниатюрния господин Уилъби, който влезе на четири крака. Седнах и бързо свих крака под себе си, като дръпнах не само чаршафа, но и завивките около раменете си.

В отговор китаецът се приближи на около крачка от леглото и после стовари главата си на пода с осезаем трясък. Вдигна я и повтори процеса с голямо старание, като произвеждаше ужасен звук, сякаш някой забиваше секира в диня.