Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво излезе? — попита Холт, която вече бе разгадала случая, но искаше да се покаже услужлива към по-младата си колежка, затаила развълнувано дъх.
Според Юхансон — познатата стара тъжна история. И то в най-често срещания й вариант.
— Както споменах, собственикът на несъобразително паркирания автомобил беше женен — напомни Юхансон на събеседничките си. — Проучихме съпругата му и се оказа, че тя работи заедно с жертвата. А това беше, меко казано, забележително съвпадение. Всъщност е станало следното: извършителят се запознава с жертвата, когато идва да прибере жена си от празненство на персонала в училище. После двамата завързват тайна афера. Постепенно на жертвата започва да й втръсва от празните му обещания и тя къса с него. Тогава той започва вечер да дебне пред дома й, за да разбере кое е новото й гадже. Една вечер се качва до апартамента й и позвънява на вратата. Уви, тя прави грешката да го пусне и после става най-лошото. Той си изпуска нервите и излиза от контрол.
— Тя беше ли си намерила ново гадже? — попита Холт.
— Не, но той е бил убеден, че е имала, и оттам е започнало всичко. Съвсем обикновена полицейска работа — скромно кимна Юхансон и сви рамене. — Нито следа от модерната абракадабра, за която са нужни цяла лаборатория и серия експерименти, за да се установят и най-елементарни факти по случая.
— Какъв съвет ще ни дадеш за Векшо? — поинтересува се невинно Холт.
— На вас двете с Лиса не ви трябват съвети от дъртак като мен — отвърна Юхансон с престорена скромност.
— Попитах само от учтивост — уточни Холт.
— Разбира се, разбира се — кимна Юхансон, който ни най-малко не се засегна. — Но понеже питаш, на ваше място бих започнал с разпит на майката на Линда.
— Колегите вече са провели три разпита с нея — Холт кимна към папките върху бюрото си. — Единият е много обстоен, ако питаш мен.
— Тогава още е била под влияние на силен шок — сви рамене Юхансон. — Според мен по време на разпита е заела отбранителна позиция, макар и несъзнателно.
Рано или късно тя ще се сети кой може да е посегнал на дъщеря й. А може и вече да се е сетила.
— Тоест да я разпитаме пак — каза Матей.
— Определено. Иначе ще допуснете огромна грешка. И по-добре побързайте, преди да й е хрумнала някоя глупост — уточни той.
Юхансон прекара уикенда със съпругата си във вилата на техни приятели в Сьормланд. Изкараха си добре и се прибраха чак следобед в неделя. Това си имаше и добрите страни, защото не му се удаде случай да досажда на Ана Холт с въпроси за случая „Линда“. Щом обаче влезе в апартамента си на улица „Волмар Юкскюл“, той веднага й позвъни.
— Как е? — попита той.
— В момента пътуваме във влака за Векшо — отвърна Холт. — Обхватът е много слаб.
— Обади ми се на мобилния още щом пристигнете — поръча Юхансон.
— Разбира се.
Холт изключи телефона си и въздъхна.
— Кой беше? — полюбопитства Матей.
— Ти как мислиш?
— Този мъж е направо фантастичен! — прехласна се Матей. — Ларш Мартин Юхансон — мъжът, който вижда какво се крие зад ъгъла.
— По-добре да можеше да си вижда краката — отбеляза Холт. „Сигурно има проблеми с баща си, щом харесва толкова възрастни мъже.“
— Внимавай какво говориш, Ана — напомни й Матей и сложи предупредително показалец пред устните си.
— Притесняваш се, че ще чуе какво си говорим ли? — подсмихна се Холт.
— Този човек чува дори какво си мислим — обясни Матей.
— Може и да греша, но… струва ми се, че си се поувлякла по него.
— Поувлякла? — изкикоти се Матей. — Хлътнала съм до ушите в Ларш Мартин Юхансон.
— Според мен е малко небрежен към теглото си.
„Трябва да свали около петдесет кила“, додаде наум Холт.
— На мен ми харесва, какъвто си е. Но ако можеше да е двайсет години по-млад и с трийсет килограма по-слаб, би било, разбира се, още по-добре — сви рамене Матей.
След като пристигнаха във Векшо, работата ги връхлетя и Холт изобщо не се сети да се обади на шефа за размяната на редовните безсмислени реплики. Когато най-сетне намери свободна минута, той я изпревари: