![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Много лесно е — започна да чете речта си Ян Макмилън — да изслушаме доклада на д-р Търнър, а после да развържем кесиите си и да отворим сърцата си, отпускайки средства за неговите проучвания. Точно това е дефектът при всички тези доклади. Всеки шеф на отдел може да изложи солидни аргументи в полза на своята цел. Но като изслушваме всяка точка от доклада поотделно, ние губим представа за общата картина. Изобщо не искам да внушавам, че програмата на д-р Търнър е нецелесъобразна. Само че си мисля, че този път имаме основание да обсъждаме приоритетите.
Откакто живееше в Хаконе, Макмилън значително бе подобрил стила на изказванията си. Очевидно го направляваха много внимателно. И все пак му липсваше природната дарба на оратор, така че от време на време заучените му жестове бяха почти комични. Неговият основен аргумент бе, че носителите на РВ-41 са едва пет процента от населението на Ню Идън и че цената на помощта за тях е твърде висока.
— Защо останалите граждани на колонията трябва да бъдат принуждавани да понасят лишения за сметка на толкова малка група? Освен това, — добави той, — има и други, много по-належащи задачи, които изискват допълнителни средства: задачи, които засягат всеки един член на колонията и вероятно могат да повлияят нашето съществуване.
Тук Ян Макмилън представи своя версия на случката с многокраките, които „се втурнали“ навън от съседния модул в РАМА и „изплашили“ изследователския екип на колонията. Разказа я така, сякаш тяхната „атака“ е била първото стълкновение от една планирана междувидова война. Макмилън намекна и за възможността многокраките да бъдат последвани от още „по-страховити същества“, които ще ужасят колонистите и особено жените и децата.
— Парите за отбраната са пари, похарчени за всички нас, а не само за някои.
Кандидатът Макмилън внуши на слушателите, че изследванията на околната среда и климата също е „много по-важна за общото благо на колонията“, отколкото здравната програма, очертана от доктор Търнър. Той даде висока оценка на работата, извършена от метеорологичните инженери, и предсказа бъдеще, в което колонистите ще са напълно информирани за предстоящите промени във времето.
Аплодисменти от галерията многократно прекъсваха речта на Макмилън. Когато той най-накрая се спря на проблемите на заразените с РВ-41, очерта „един много по-целесъобразен във финансово отношение план“ за решаване на „ужасно трагичното им състояние“.
— За тях ние ще създадем ново селище — подхвана той, — извън Ню Идън, където те ще могат да дочакат в мир края на дните си. По мое мнение в бъдеще усилията по отношение на РВ-41 трябва да бъдат ограничени в изолирането и идентифицирането на всички механизми, по които тази напаст може да се предава от индивид на индивид. Докато това проучване приключи, в името на всеобщия интерес, включително и на нещастниците, които са носители на вируса, те трябва да бъдат карантинирани, така че да се прекъсне възможността за по-нататъшно случайно заразяване.
Никол и цялото й семейство се намираха в галерията. Бяха извадили душата на Ричард да се присъедини към тях, нищо, че ненавиждаше политическите сборища. Речта на Макмилън отврати Ричард, а от своя страна Никол бе изплашена. Това, което говореше мъжът, притежаваше известна притегателна сила. „Чудя се кой ли му пише материалите“ — запита се тя в заключителната част на речта му. Укори се, че бе подценила Накамура.
Към края на помпозното слово на Макмилън Ели Уейкфийлд тихомълком напусна мястото си в галерията. Няколко минути по-късно родителите й с учудване я забелязаха долу, сред членовете на Сената. Тя приближаваше подиума. Удивени бяха й останалите присъстващи в галерията, които мислеха, че Ян Макмилън е последният докладчик за деня. Всички вече се готвеха да си тръгват. Повечето седнаха обратно, когато Кенджи Уатанабе представи Ели.
— В часовете по граждански права в гимназията — започна тя и нервността й личеше в гласа — изучавахме конституцията на колонията и процедурите на Сената. Малко известен факт е, че всеки гражданин на Ню Идън може да се изкаже на тези открити дебати…