Градината на Рама [bg]

Нека обясня по-подробно. След успешното изработване на ваксина срещу вируса на СПИН, който е бил страшен бич за последните две десетилетия на двадесети век, медицинските технологии се възползвали от биоинжинерството, за да увеличат броя на достъпните ваксини. Тоест биолозите и лекарите нарочно СЪЗДАВАЛИ нови, още по-смъртоносни ретровируси и бактерии, за да докажат, че даден клас ваксини имат широк спектър на приложение. Всичко това се вършело, разбира се, под строг контрол и без всякакви рискове за населението.

Когато настъпил Големият хаос, парите за научни изследвания рязко намалели и много от медицинските лаборатории били изоставени. Предполагало се, че опасните патогени, складирани на отдалечени и изолирани места, са унищожени. Освен ако… точно тук мога да си позволя да се впусна в догадки.

Вирусът, който засегна нас, жителите на Ню Идън, удивително наподобява ретровируса АКюТ 19, създаден през 2107 в Лафонтската медицинска лаборатория в Сенегал. Признавам, че не е изключено и естествено съществуващ в природата причинител да има геном, подобен на АКюТ 19, и моите предположения да са погрешни. Но аз мисля, че не всички АКюТ 19 в тази изоставена лаборатория са били унищожени. Убеден съм, че специално този ретровирус по някакъв начин е оцелял и в последващото столетие частично се е изменил; може би е използвал като приемник човекоподобни маймуни и накрая е намерил достъп до човешките същества. В този случай НИЕ сме създателите на заболяването, което ни убива.

В галерията настана бъркотия. Губернатор Уатанабе отново заудря с чукчето, призовавайки слушателите към тишина, а вътрешно желаеше доктор Търнър да беше запазил своите предположения само за себе си. На този фон директорът на болницата започна да излага проектите, които през другата година щяха да изискват финансиране. Накрая доктор Търнър пожела да му се отпусне бюджет два пъти по-голям от миналогодишния. Откъм редиците на Сената се разнесе ропот.

Неколцината докладчици след доктор Търнър имаха за цел само да блеснат с красноречие. Всички знаеха, че единственото друго изказване за деня, което беше от значение, е това на Ян Макмилън, кандидат на опозицията за губернаторския пост. Изборите щяха да се проведат след три месеца. Подразбираше се, че настоящият губернатор Кенджи Уатанабе и кандидатът на неговата политическа партия Дмитри Уланов подкрепят значителното повишение на бюджета за здравеопазването, независимо от факта, че това щеше да наложи покачване на данъците. А за Макмилън се пишеше, че е против всякакво увеличаване на фондовете на доктор Търнър.

В първите общи избори Ян Макмилън беше победен от Кенджи Уатанабе с голяма преднина. През изминалия период Макмилън се бе преместил от Бовоа в Хаконе, беше избран в Сената от района Вегас и беше заел доходна служба в разрастващата се империя на Тошио Накамура. Това беше идеалният брак. Накамура имаше нужда от някой „приемлив“, който да ръководи колонията вместо него, а Макмилън — амбициозен мъж без ясно определена ценностна система и принципи — имаше желание да бъде губернатор.